В англосаксонските документи от 1600 до 1900 г. неомъжената жена се нарича „предачка“ (female spinner of thread). Такава е етимологията на думата, с която и до днес се обозначава „стара мома“ и „синдром на старата мома“: – „spinster“, или „spinster syndrome“, синдром на предачката.
Исторически с предачество са се занимавали неомъжените жени. Но… това не е съвсем случайно, а нещо като колективно несъзнавано значение.
Още в древногръцката митология трите Мойри, които предат нишките на съдбата, са госпожици, а в „Одисея“ Пенелопа, емблематичната съпруга, останала сама, се отдава също на предене на нишки или на тъкане. В приказките на Братя Грим „Стори пакост“ е само един от многото примери за изпитание с предачество преди брак.
Разбира се, след категориите „стара мома“, „vieille fille“, „old maid“,“Аlte Jungfer“, или още „Dakhtar tarsheed“ на персийски и т н, които днес вече се употребяват все по-рядко, дойде редът на универсалното single, или, както и на български се казва, сингъл.
До края на ХХ век Париж държеше първенство в класацията за домакинства, състоящи се от един човек. Днес това е обичайно за големите световни полиси.
Работата, успехът, независимостта, спокойствието, свободата, изборът се ценят все повече в индустриализирания свят.
Първият портрет на „стара мома“:
Бриджит Джоунс (ССМ) – (29 г. – 52 г.), с професия, която обожава, с апартамент, който обожава, на място, което обожава, с приятели, които обожава. Има си мании, хоби, спортува, печели добре, пътува из света с приятелски групи, има кола, хубава е, за нея се грижат педикюристи, фризьори, масажисти, фитнес инструктори. Ходи на спа, пише или рисува, интересува се от вина, кино, музика. Следи концерти, чете книги. Може и без последното, но най-малкото – следи новостите около професията си. Говори поне английски, често и други езици. Отдадено се грижи за единия си родител. Ако са двама, те са нейни приятели, обожават я и взаимно си правят скъпи подаръци.
Може да е преживяла любов, идеята продължава да не й е чужда, но животът й е прекалено запълнен, за да направи място в него за някого другиго. От време на време споделя с психоаналитика си или с приятелки, че е самотна, но всички знаят, че не е. Често лъже, че прави луд секс. Понякога го прави наистина, но никой не знае за това. Ако се появи мъж, той бързо се оказва неподходящ. Убедена е, че за да се омъжи, ще трябва да си намали цената, пардон, да свали мерника.
Но в света ни има и паралелен свят, в който въпросът: „Да имаш професия или да имаш съпруг?“ все още се поставя.
За голяма част от съвременните жени тази алтернатива е фалшива, но не за всички. И в САЩ, и в Европа, и в Азия, и най-вече в Африка и Близкия Изток, съществуват географски топоси, в които тази историческа дилема е все още актуална.
Протообразът на самотната жена (Лилит) се възприема като социално опасен. Неомъжената жена е стигматизирана, защото е потенциална заплаха за женените мъже, както и за младите неженени мъже. В него се преплитат фигури като хетера-проститутка, амазонка, лечителка, вещица-самодива, крадла на деца и дори убийца. Всички те са или а-социални, или на ръба на социалността.
Дълго време, чак до Камий Клодел, а вероятно и след нея, жената, пожелала да има професия, и още повече, решила да премери таланта си с мъжете в изкуството, е позор за собственото си семейство, поради което тези момичета/жени неслучайно са се пропивали и свършвали в самота и в „лудница“. Този образ на „стара мома“ е плашещ, ако не е социално низвергнат. Историята на Инквизицията знае нещо по въпроса.
Вторият портрет:
Жана Д’Арк (ССМ) – (14 г. – до края на живота си). Тя е невинна, понякога дива и безсловесна. Обществото на хората й е по-чуждо от това на невидимия / въображаемия свят. Тя е героиня от вълшебна приказка, Герда и Елиза на Андерсен, или е без име – сестрата, дъщерята, която спасява всички. Най-малката дъщеря на Лир, или Антигона, Жана, Камий. Често притежава дарба, която плаши хората, но същевременно им помага. Тя е Малката Русалка, която не може да се върне назад.
Няма думи, с които да се оправдае, или не иска да ги произнесе. Умира на клада, за да се прибере в свят, който я очаква. Жертвоготовна е по естествен начин, често без да се замисля.
В съвременния вариант е експерт в областта си, но не приема чуждо мнение и е крайна, винаги отива до край, дори и ако от това никой няма полза. Помага без да пита дали искаш помощ. Не се интересува от ничие мнение, освен от своето. Може да е феминистка или хомосексуална, но и във всички случаи защитава правата на по-голяма или по-малка общност.
Тя не мисли според обстоятелствата, а създава обстоятелства с мисленето си. А често и с действията си. По професия или по призвание може да е юрист правозащитник, журналист, експерт в НПО, университетски преподавател, бизнес мениджър на собствен бизнес, независим кандидат за парламента. Не допуска и сянка от чувство за вина, но страда от комплекс за безупречност. И най-малкото петънце я обижда и вдига на бойна нога. Сърцето й е меко, но лицето и речта са сурови. Най-много от всичко се страхува от разглезване и размекване.
Колкото описаният по-горе тип е публичен и отдаден на обществена полза, толкова следващият се разполага по-скоро в частния живот. Тук семейството или микрообществото са на преден план.
Жените от този тип са с развален годеж или брак в младите си години, или са предадени/изоставени от любимите си преди още да се е стигнало дотам. В индийското общество, например, статутът на вдовица, макар и съвсем млада, е много печален. Тя е обречена, така да се каже, на монашество и аскетизъм в собствения си дом, не може да се храни, да общува или да присъства на празниците с останалата част от домочадието, не може и да носи красиви дрехи и украшения. В този тип съществува и един патриархален образ, който превръща неомъжената дъщеря или вдовицата в собственост на семейството, а то, в колективната си цялост, носи отговорност за тяхното целомъдрие. В строгите и сурови нрави, учредени като отношение към тези жени, отново прозира страхът от тях, от възможната им свобода, застрашаваща семейната институция.
Джейн Еър (ССМ) – (27г. – 72 г.); По професия дойка, бавачка, учителка, икономка, дъщеря, компаньонка, секретарка. Тя е смирена и тъжна, меланхолична и романтична, но дисциплинирана и отдадена на работата си. Oт трите типа, може би, тя най-много мечтае за своя любим, реален или въображаем. Колкото по-непостижим е той, толкова повече тя е със ССМ. Често е писателка, поетеса, или най-малкото чете много – и на себе си, и на децата или възрастните хора, за които се грижи. Тя е повече майка на къщата, на дома, отколкото на хората в него. Тя придружава живота на другите и се вгражда в него по незабележим начин. Присъства повече като отсъствие. Сещат се за нея, когато я няма.
Често я наричат Мадмоазел. Тя не може/страхува се/не иска да стане Мадам, защото знае, че това ще убие мечтите й, а с тях – и нея. Понякога е дъщеря на деспотичен баща и остава с него до края на дните му без и да помисли да устрои живота си. Колкото по-недоволен от нея е той, толкова повече смисъл набавя тя в живота си, отваря й се повече работа, има нови цели за постигане. Завършва живота си препълнена със спомени и чувство, че е бил по-пълноценен, отколкото този на традиционните съпруги и майки. Възможно е да остави след себе си изследователски труд, книги, кореспонденция или дневници.
Преди около 2 години във Франция официално отмениха званието“госпожица“ (мадмоазел) и оставиха само „госпожа“ (мадам)
Предположението беше, че мадмоазел носи обидни конотации, като жена на разположение, към която всеки може да се държи фамилиарно, да я ухажва и т н. Тоест жена, към която не се проявява уважение, подложена е на сегрегация по един определен признак, който, този път, не е полът, а … свободата й. Това е още един пример, че дори и в съвременното ни общество с предпочитание към независимите успели жени, различното продължава да бъде подозрително.
