Как се разпознава кой е „истински мъж“ в многообразната тълпа на улицата? Жените по цял свят все повече си задават този въпрос, а мъжете се колебаят дали отговарят на изградените очаквания. Дискусията за разликите между половете и тяхното дефиниране е една от горещите теми напоследък и обикновено предизвиква ожесточени спорове.
Съвременната поп-култура измени идеите ни как точно трябва да изглеждат „истинският мъж“ и „истинската жена“. Няма как да не забележим промените в тенденциите и разбиранията, а и ще трябва и да свикваме с тях, ако искаме да сме в крак с модата.
Установените от години стереотипи все повече остават на заден план и дори биват яростно отричани от хора, които всячески се стараят да изглеждат модерни в очите на околните. В Канада вече е факт първото бебе, което в здравната си книжка няма посочен пол, амодата на безполовите деца обхваща все повече семейства.
Промените са особено осезаеми за мъжете
На този фон няма как да не си помислим, че сме свидетели на преломен момент в културата и в схващанията за половете. Промените са особено осезаеми що се отнася до мъжете, тъй като при тях те са лесно забележими дори и на пръв поглед.
Всъщност идеите за външния вид и държанието на мъжете са се изменяли десетки пъти през вековете и всеки период е имал своето схващане как изглежда „истинският мъж“. Не винаги идеалният мъж е бил едър, мъжествен и силен.
В Древен Египет
В Древен Египет например фараоните са носили грим, много преди той да стане запазена марка на жените. Може и да ни звучи парадоксално, но плътната очна линия и сенките са подчертавали очите на владетеля и са демонстрирали неговото надмощие и власт над простолюдието.
По това време в Гърция и Рим е било не само приемливо, но и задължително високопоставените мъже да имат интимни взаимоотношения с по-млади момчета. Никой не е намирал тази практика за смущаваща или дори за странна. Едва с разпространението на ранното християнство тези привички са заклеймени като педофилия.
През XII и XIII-ти век Средновековието връща на преден план мъжествения, късо подстриган мачо. Той е смел и вярващ в християнските ценности кавалер. Обикновено е бил аристократ – по душа и по произход, следващ строго определените тогава норми на поведение.
Ясно подчертаната мъжественост отново е издигната в култ, а и е допълнена от тежките рицарски доспехи, които са поредният символ на физическата мощ и превъзходство. Те правят мъжката фигура да изглежда по-внушителна и респектираща.
Рицарските дуели още повече затвърждават мачовския статут на кавалерите от онова време. Да предизвикаш своя опонент е било въпрос на чест, храброст и себеутвърждаване.
На мъжете през Ренесанса обаче не им се нравят грубите прояви и насилието.
Новата епоха приема хуманизма като основна доктрина и варварщините не са й особено по вкуса. Силният пол се насочва към творчеството – поезия, проза и живопис. Дълги години най-привлекателен е образът на мъжа-артист и творец, а не на недодялания мачо.
Към края на XIX и началото на XX-ти век историята претърпява поредния обрат – на мода идва мъжът-денди. Писатели като Бо Брумел и Лорд Байрон налагат образа на суетния, умерено вманиачен по външния си вид мъж. Той притежава изискан език и маниери, лежерни хобита и излъчва безгрижие.
Дейвид Боуи шокираше всички с бялото си като тебешир лице и женствено излъчване през 1970-а, но по времето на Регентския период на Великобритания, започнал през 1811-а, вероятно щеше да мине за многоуважаван член на обществото.
Тогава аристократичната бледост и фини обноски са били един от най-сигурните символи за аристократичния произход на мъжа и неговото благосъстояние.
Мачото в Златните години на Холивуд
Образът на истинския мачо като модел за подражание се завръща в Златните години на Холивуд. Актьори като Джеймс Дийн и Марлон Брандо са олицетворение на идеала за мъж – те да достатъчно привлекателни и обаятелни, за да се харесат на жените, но и с твърд и непоколебим характер.
Заради тези харизматични мъже в момента се питаме „Какво се обърка?“ и „Къде отиде истинският мъж?“.
Модната индустрия има най-голямо влияние върху промените в разбиранията ни за мъжкия пол. Заради нея границите между мъжкото и женското облекло почти изчезнаха, а гледката на мъже в поли вече не е запазена марка на Шотландия.
Увеличаващият се брой унисекс дрехи по модните подиуми се оказаха само началото на новата тенденция. След тях дойдоха безполовите модели – слаби и красиви, на които всяка дреха стои добре, без значение за кой пол е предназначена.
И тази година в Лондонската седмица на модата видяхме манекени, които без никакво притеснение дефилират в странни и откровено шантави тоалети, които са далеч от масовото схващане за приемливо облекло.
В царството на „нацепените батки“
Тези модели са в абсолютен контраст със стандартната представа за мъж – с широки рамене, къса до нула номер коса и леко агресивно изражение. В България тази представа е докарана до още по-голяма крайност – тук е царството на „нацепените батки“. У нас истинският мъжкар е леко груб и не много джентълмен.
Промените обаче не важат само в модните среди, а и в области, които доскоро бяха запазена територия на мачовците като футбола например. Кристиано Роналдо и Дейвид Бекъм отдавна предефинираха разбиранията ни за мъжественост. Те с лекота комбинират визия на Аполон с така наречената „метросексуалност“ – старателна и редовна грижа за външния вид.
Тяхната суетност, гелосаната коса и внимателно епилирани крака накараха мнозина да се съмняват, че истинският мъж все още съществува. Някои жени с отчаяние споделят една на друга, че не могат да си запазят час за козметик, тъй като гаджето им ги е прередило. В почти всеки женски разговор поне веднъж се е дочувало възклицанието, че „истински мъже вече няма на този свят“.
Измененията в тенденциите при мъжете и тяхната мъжественост може да ни се струват като сътресение и жесток удар по собствените ни разбирания, но всъщност всяка епоха си има своите идеали. С други думи историята се повтаря циклично – женствените мъже са били актуални и преди, без това да унищожи човешкия вид.
