Родителството е едно от най-предизвикателните неща в живота ни. Може би затова най-често основна тема на разговор стават трудностите, недоспиването и тревогите от това да бъдеш майка или баща. Чуваме ги навсякъде – от нашите близки, от приятели, от социалните медии, от женските списания.
Обикновено на заден план остават по-възнаграждаващите страни на майчинството/бащинството. Може би, защото е трудно с две думи да опишеш чаровната сънена усмивка на детето си, закачливия му поглед или затапващите въпроси, на които се чудите как да отговори. Но положителни емоции има, и те са много, и заслужават да бъдат разказвани отново и отново.
Затова в следващите седмици, със съдействието на Bepanthen, ще ви срещнем с няколко съвременни родители от различни краища на света и страната. С тях обаче ще говорим за хубавите страни и позитивите на това да бъдеш майка или татко.
Дарина Димитрова е работила десет години като мениджър проекти в Прага и София в различни индустрии – software, digital marketing и food and beverage. Завършила е 1ва Английска Гимназия в София, има бакалавърска степен по маркетинг от университета в Sheffield и магистратура „Бизнес администрация“ от Chapman University. В момента завършва магистратура Психология и Психодрама в НБУ.
Но дали това е най-важното, което трябва да знаете? Не е. Важното е, че тя е един от нашите примери за жени, които буквално разцъфват с майчинството. На фона на стотиците жени, които използват социалните мрежи, за да се оплачат публично колко фатално се е променил животът им след раждането, майки като Дарина светят като ярки нощни лампи.
Майки, които се вдъхновяват от децата си, които със замах и устрем преминават през трудностите и предизвикателствата на майчинството, за да излязат от тях по-умни, по-чисти и по-изпълнени с желание за живот, осмисляне и усъвършенстване.
Дарина живее с горивото на музиката, планините и пътуванията, без да влачи след себе си вредните схващания, че жената е жена, когато е по чехли и готви мусака на мъжа си всяка сряда, а майката е майка, когато отдава целия си живот, мисли и душа на своето дете.
И тъй като смятаме, че можем да научим доста от нея, говорим за най-хубавите моменти на родителството, изненадите от новите роли, тежките нощи и още. Приятно четене!
Имала ли си момент, в който си каза: „Готова съм да съм майка“?
Никога не съм имала такъв момент. Дълбоко в себе си винаги съм знаела, че не „ставаме готови“ да бъдем родители. И това ми убеждение се затвърди още повече след раждането на Георги. По-скоро съм имала моменти, в които съм искала да имам дете. И сега съм в подобен такъв.
Най-хубавите неща на родителството за момента са …?
Детето е голямо изпитание за родителя и като всяко изпитание си има своя причина и мисия. И в този ред на мисли, най-хубавите неща за мен до момента са именно в личностната трансформация, която преживявам покрай ролята на майка. Всекидневно с бебешки стъпки се уча на търпение, смирение, на по-малко гняв и повече отстъпчивост. Научих се да правя качествено поне 7 неща едновременно. Прочетох двойно повече книги от прочетените досега. Заспивам мигновено, а не както преди с часове, лутайки се в мисли и планове. Научих се да не правя планове и да се наслаждавам на „тук и сега“. А най-хубавото нещо си остава това, че манията ми за чистота се изпари още през втората година от раждането на сина ми. Нещо, което спомага за общото спокойствие в семейството.
Велико преживяване е когато детето проговори. Тогава къщата се изпълва със смях, защото от устата му излиза вселена от напикаващо смешни думи, изрази и истории. Периода между 3 и 4 години пък е незабравим с постоянните въпроси „защо…“ и повтаряне на един и същ въпрос 246 пъти в денонощието.
Момента, в който разпознаваш себе си отстрани в жестовете, реакциите и думите на своето дете. За миг разбираш колко много работа върху себе си имаш да свършиш.
С какво ще запомниш раждането на детето?
Ще запомня този паметен ден с ранното ставане (4.00 сутринта и така ми върви и до днес) и с невероятните шеги на анестезиолога и целия екип от доктори в 1-ва АЕГ.
Нямах търпение да видя личицето на малкото човече, което бе направено с толкова любов и желание. Много се вълнувах! Типично за големите семейства, в които нещо прекрасно се случва за първи път, в родилния дом присъстваха роднините – всеки със своите притеснения и представи. Спомням си, че бях спокойна и сигурна за това, което предстои. И съм много щастлива, че Георги се роди сред смях и шеги.
Деца и домашни любимци- да или не?
Това е задължително. А към домашните любимци бих добавила и много книги, плодове и зеленчуци, слънце, трева и вода.
Кои са нещата от вашето детство, които бихте искали и вашето дете да приживее?
Тонове рок енд рол. Приказни вечери със семейни приятели на семейни ексурзии с музика и танци, деца и кучета, вкусна храна и купища обич.
С какво те изненада родителството?
Изненада ме със своя интензитет. Всичко става много бързо и динамично.
А коя е била най-тежката вечер и защо?
Хаха, нямам най-тежка. В началото повечето нощи са тежки. И мисля, че е добре първо да уточним какво разбираме под „тежка вечер“, защото има разнообразие от „тежки вечери“.
И все пак, колкото и тежко да е, ти си толкова силна, решителна, целеустремена и изпълнена със смисъл, че всичко тежко те мобилизира двойно повече от преди. Усещането е невероятно.
Колко члена има идеалното семейство за теб?
С риск да отговоря прекалено сериозно и скучно бих казала, че трябва да бъдем внимателни със словосъчетанието „идеално семейство“ , защото такова няма.
И все пак, за да не се цепя от колектива, ще се опитам да отговоря искрено и вярна на себе си.
Идеалното семейство изисква на първо място ментално здрави възрастни, независимо от техния брой. Количеството не е определящо при наличието на емоционална интелигентност, добро интелектуално развитие и психологическо здраве. Да, и поне едно куче.
С какво искате да се занимава вашето дете, когато порасне?
С това, което го прави щастлив и му дава смисъл. А ако то допринася за благополучието и на други хора – това би било велико! Също така искам и се опитвам да възпитавам в него физическа култура и активност.
Кои са нещата, които сте мислили, че никога няма да правите като родител, а… правите?
Не съм допускала, че ще приспивам детето си с Моцарт и Scatman (aka ski-ba-bop-ba-dop-bop) на Scatman John. Обожава ги. Никога не съм смятала че ще бъда строга с детето си. Уви, с леко зачервени бузи трябва да призная, че ми се отдава да съм строга.
Не съм мислила, че ще се фокусирам в собствените си слабости, работейки върху тяхната трансофрмация, за да бъда способен родител. С раждането на Георги в мен се събуди невиждана досега жажда да правя неща и да действам – сякаш нов живот и за мен самата. Направих Ком-Емине. Преоткрих себе си в нетипични за мен хобита, едно от които са ултрамаратоните.
Стартирах собствен проект свързан с деца, а именно създаване на еко книжка от рециклирани материали, ядливо лепило, екологично мастило и шрифт за деца с дислексия. Книжката разказва историята на едно момченце на име Бобо Бермундо и неговите приятели от отряд ПиПеР, които заедно се впускат в приключение, включващо говорещи чинари, начумерени пъпеши, чудовището Нехая и нейните слуги – боклусъмите. Текстът е писан от Цветелина Вътева, а илюстрациите са дело на Кристина Терзиева.
Освен интересна история с ярки персонажи и красиви илюстрации, книжката е и един своеобразен комуникационен мост между родители и деца, който създадохме с много желание и с идеята четенето й да бъде акт на сближаване, на съпреживяване на темите, които ни вълнуват: отношенията родители-деца, родители-родители след появата на дете, екология, хранене при децата, проявяване на емпатия, приятелство др.
Освен този проект, записах магистратура „Психология и Психодрама“, с което сбъднах своя ученическа мечта. Напуснах корпоративния свят и започнах да преподавам на деца – една от най-смислените роли в живота ми досега.
Кои са книгите, които вярвате, че всяко едно дете трябва да прочете?
Вярвам, че книгата е задължителен елемент от развитието на човека. И с това съм безкомпромисна. У дома купуваме и четем книги постоянно. Георги е на 4 години и вече има библиотека с книги, подходящи за неговата възраст – от класически като „Пипи дългото чорапче“ и „Мечо Пух“, през по-модерни като „Костенурката Франклин“, до съвременни издания като тези на издателствата Фют, Дакелче, Пурко, Таралеж, Рибка и тн.
Кой е най-затапващият въпрос, който ви е задавало вашето дете?
С възрастта става все по-умел в затапването. Вече чува, разбира и свързва логически всичко, което казваме ние, възрастните. И когато е необходимо използва всичко „срещу нас“ в „съда“. Също така никога не забравя нашите обещания, което ни научи да не се поддаваме с „хвърлени“ бързи обещания в деликатни ситуации.
Какъв съвет би дала на двете крайности – жените, които не искат да имат деца, и онези, които не искат нищо друго, освен деца?
С годините получих безценен урок, който вярвам, ако бъде правилно усвоен и приложен ще подобри значително отношенията между възрастните. Научих се да не съдя и правя прибързани заключения. Вярвам, че няма нищо случайно и всичко има своя причина и време. Затова и не мисля, че жените на двете крайности имат нужда от съвет.
Според мен съществува грандиозна заблуда, че детето е смисълът на живота ни. Вярвам, че детето е преди всичко субект, а не обект на нашите заблуди, очаквания, стремежи и страхове. Децата са съвсем отделни от нас. И като родители нашата цел е да продължаваме да се развиваме като пълноценни личности, здрави организми, за да отгледаме способни и емоционално интелигентни деца. Не е честно да натоварваме децата със смисъла на нашия личен живот, скривайки собствената ни отговорност за това зад тях.
Това, което бих посъветвала генерално е да се говори по-малко и да се действа повече.
Най-голямото предизвикателство сега?
Да намеря време за всички задачи – семейство, работа, тренировки, собствен проект, лекции, здравето ми и всички онези, които ме обичат и обичам.
