Ако гледате риалитита, вероятно ви е направило впечатление, че наред със зловредния призив на известните „да бъдем себе си“, се е настанила нова модерна ценност: откровеността.
Да бъдеш „откровен“ и „искрен“ е ултимативното оправдание за всяко злобно изказване и селско поведение. Да твърдиш, че си „прям и директен“, „като човек“, е съвършеното извинение за това да бъдеш груб, нетактичен, недодялан простак, който обижда хората. Няма проблем, че си казал на друг човек, че е ш*бан тъпак и майка му е к*рва. Просто си бил откровен и директен. Всичко ти е простено.
Звездите от екрана, които срещат критиките на публиката, имат едно единствено обяснение за това защо хората ги „мразят“:
1. Защото са различни
2. Защото са откровени (искрени/прями/директни)
Това че Нора Недкова има претенции, високи колкото Бурдж Халифа, но всяко новородено шимпанзе може да я надиграе на шах, няма нищо общо с антипатията към нея. Не. Хората не я харесват или защото й завиждат, или защото е откровена и казва нещата, които мисли „право куме в очи“.
Това че Валентин Кулагин е способен да превърне жизнени, нормални хора в агресивни неандерталци на ръба на суицида в рамките на половин ден, също не е причината за масовия хейт по гримьора. Просто народът не може да приеме тази изчистена от преструвки искреност, с която героят на VIP Brother 2018 сваля маските на своите съквартиранти.
Нека да сме честни обаче: истината е малко като природата: и двете са леко надценени. Настояваме, че природата знае най-добре, но забравяме, че освен благини като липсата на кръвоснабдяване на космите по тялото, същата ни е дала земетресенията, рака на панкреаса и кърлежите. И за истината повтаряме написаното в Библията, че „който казва само истината, ще посрами дявола“. И е така. Но не винаги, не на всяка цена, не когато истината ще съсипе Другия. И със сигурност не когато маскираме злобата, дълбоките комплекси, потиснатите травми, простотията си и изобщо цялата си душевна гняс като „истина“.
Естествено, онова, което се оформя като ценност в телевизията, се пренася и в обществото, което не се появява на екрана. Изкривената искреност, която оправдава всяка грубост и простотия, започва да се котира като качество и на ниво комуникация между „обикновени“ хора.
Ето няколко хипотетични примера за това как истината възтържествува:
Ани, мъжът й и приятел на мъжа й седят на кафенце. Приятелят на мъжа й казва:
– Ани, много си секси.
– Ъъъ, благодаря.
– Искаш ли да отидем у нас да ти сготвя паста с бял трюфел, след което да те лашкам три часа?
Намесва се мъжът на Ани.
– Пич, ти да не би да сваляш жена ми?
– Еми да, готина е, свалям я.
– Е как така сваляш жена ми в мое присъствие? В смисъл…не разбирам…
– Просто съм откровен, брат. Не виждам какъв е проблемът.
В майчински форум се води дискусия на тема „Какъв е шансът бебка да стане професионална балерина, ако я кърмя докато не започне да цитира таблицата за умножение насън“. Разговорът леко се отклонява от темата, след като Мария-Спас Недеви пуска снимка на пъпка от комар.
– Мами, много се претиснявам дали това е кумар или някаква друга бактерия. Доки каза, че е кумар и да го намажа с едно лекарство дето му забравих името, а педи не си дига телефона в 2 през ношта, ПОМАГАЙТЕ
– Айде научете правописът!
– Абе кучко, кфо искаш, тука не сме учени, мама ти…Аз си пиша за проблема директно и прямо, тя хванала тука да се заяжда…
В офиса на минерална вода Бачково. Тече новата ТВ реклама и всички ръкопляскат на маркетинг отдела. В момента, в който в кадър е шефът, който казва: „Най-важното за мен е служителите ми да са добре хидратирани“, в стаята връхлита наскоро уволнена служителка и започва да крещи нецензурни думи.
Твърди, че са я уволнили, защото идвала с час и половина закъснение и си взимала тричасови обедни почивки, а не защото не пие достатъчно вода. Реално пиела по два литра на ден и щяла да съди компанията, защото рекламата не отговаряла на истината и не била откровена с публиките си.
Реклама да е откровена? Явно вече и това е необходимо. Чао, творчество. Здравей, истина.
Така де, нали разбирате, откровеността над всичко. Бъдете себе си и се надявайте светът да ви харесва такива, каквито сте: глупави, неприятни, прости, невъзпитани, нецивилизовани и груби. Ако не знаете как…бъдете Кулагин и твърдете, че сте себе си. Това ще бъде вашата малка, тайна истина.
А никой не може нищо да ви каже, ако се придържате към истината на своето вътрешно „АЗ“.
