Нарекоха ни „МTV” поколението. После се появи „Чалга” поколението, след което „БГ Хип-хоп” поколението, дойдоха децата индиго, последваха ги кристалните, за да се появят днешните – дигиталните.
Бедата е, че нашето „MTV” поколение вече трябва да се нарича “Ин витро” поколение. Почти нямам близки или познати, които да не срещат някакъв репродуктивен проблем, някаква дребна, средна или пък много сериозна патология, свързана със зачеването, износването или раждането. Запушени тръби, къси матки, кисти, миоми, киселинност, несъвместимост, мъжки фактор, диагнозите са стотици, но аз не съм специалист. Замислете се колко често срещате прошарен сладур, до сочна кака на 35+, които бутат близнашка количка. Не се заблуждавайте, че мъжът знае тайната поза за близнаци – ин витро са! Нашите също.
Получиха се от третия път. В деня, посочен от лекаря, отидохме в болницата и аз приседнах до ехографа. Решението да седна беше добро, защото в следващите секунди чух – „А, вижте, и трите имат сърдечна дейност!” Зави ни се свят – три!
Ембрионите се развиваха добре. Наричат ги ембриони, а не бебета, за да могат родителите да не страдат толкова, ако се случи нещо лошо. Едно е да загубиш ембрион, друго е бебе, все пак.
Някъде съвсем в началото жена ми получи кръвоизлив. Приеха я. Стабилизираха нещата, но не след дълго, дойде лекарското решение, че тя е дребна и няма да може да ги износи. Спомена се и социалния аспект, че все пак по-лесно се гледат две от три, но това беше слаб аргумент. Мен ме побърка следната реплика: ”Не можем да рискуваме, трябва да се направи редукция, вие изберете кое да бъде. И трите се развиват еднакво добре!”…
„Не, не, не, не ни карайте ние да взимаме такова решение, в моите очи това е детеубийство и то на собственото ми дете, ние сме се доверили на вас, за да взимате вие решенията”, казах им аз. Тогава ми намекнаха да не го наричам дете, а ембрион или плод…Да, бе…
Решението взеха те. Избраха едното сърчице или по-скоро, избраха едното меко черепче и го пробиха с игла. Доколкото си спомням, се вкарва нещо в недоразвитото мозъче и то става на каша. После плодът се оставя в матката и постепенно се резорбира. Тялото на майката си го взима. То си е нейно.
Последваха редица усложнения. Плодният сак на момичето ни остана без води, докато другият – този на момчето, беше пълен догоре. Онзи се ширеше, докато тя страдаше и се давеше в сухота. Разбирам еманципацията, вижте колко нечестно започваме мъжете още от утробите.
Единственият начин евентуално да се запази тази бременност, зависеше от майката. Казаха й, че трябва да лежи до края и то наляво! Оставаха пет месеца.
Момчета, представяте ли си, пет месеца наляво! Та, ние не бихме издържали и 5 дни.
Тя издържа. Без особени претенции, без излишно лигавене – хладнокръвна, стабилна, силна и сигурна, че прави това, което се изисква от нея. Наляво!
Роди две прекрасни, здрави и ярки деца, а онова, третото, което го резорбира в себе си, в името на двете, явно е силно колкото нея, защото изчака и се появи три години по-късно, и то по естествен път.
В следващите епизоди очаквайте: „Как трябва да се държи мъжът по време на бременност?”; С какво да й помогнем през първите шест месеца?”; „Кой е по-добре да ударим нея или бебето?” и други…
