През 1979-а не е имало вайбър. Майка ми откъснала кариран лист от тефтер, написала – „Честит ти син – Ангелин, 4,200 кг! Много е хубав, с черни като маслини очи и дълги пръсти като на пианист”, пуснала хартийката романтично през прозореца и така баща ми добил първата представа за наследника си.
После ми разказа и първата си среща с мен. „Виждам нещо сбръчкано, червено като индианец, още сляпо. Не мога да разбера гъза ли му гледам или лицето. С къси, криви пръсти с нещо като нокти по тях. Викам на майка ти: „Абе, ти да не си взела друго…”.
Това първо впечатление леко се промени през годините, но незначително, само цветът на очите.
Та, родителската самозаблуда често граничи с шизофрения.
Другият голям проблем е лицемерието ни. „Аууу, красота! Гледай какъв ангел.” Какъв ангел, бе?! То грозно та грозно. Вероятно по-нататък ще се пооправи, но сега не прилича на нищо. Ясно е, че в тази ситуация трябва да внимаваш да не обидиш родителя, но поне не се превъзнасяй излишно.
По-хитро е да кажеш – „Да ви е жив и здрав! Одрал ти е кожата”, така си връзваш гащите и оставаш на майката и бащата сами да преценят какво имаш предвид и намекваш ли им нещо.
Другото, което ме влудява, е схващането е, че се раждаме добри.
Че после всичко зависи от родителския фактор и обстоятелствата около нас, които ни оформят. Глупости! Просто в началото сме още зеленчуци без мозък, но заплетат ли се невроните, набъбне ли мозъчето, на 4-5-годишна възраст лъсва истината. Виждаш всякакви гадове – лоши, коварни, агресивни, завистливи, глуповати, темерути, хиперактивни. Такива остават завинаги. Виждаш и добряци, меки души, приятни за общуване, артистични и умни деца. Такива остават завинаги. Има една фина шпакловка на характера и ценностите, която действително се предлага от живота и събитията в него, но като цяло човекът не се променя особено.
Родителите на първата група деца, разбира се, също живеят в самозаблуда.
При среща с тях е добре отново да не сме лицемерни. Например, реплики като – „Много е готин!”, или „Виж каква е сладка!”, са неподходящи. По-честно е да кажем – „Да ви е жив и здрав!” или „Много да ви радва!”.
Така оставаме неутрални, проявяваме нужното възпитание, но и не изневеряваме на себе си и това, което мислим за детето. Това не е лицемерие, а преглъщане на очевидната истина.
Целият този текст, естествено, е пълна глупост. Да са ви живи и здрави и много да ви радват! Ама наистина.
