Не е укорително "да съдиш за книгата по корицата". Но може да е подвеждащо
Неведнъж са ми задавали въпроса какви мъже харесвам - и приятелки, и мъже около мен.
Още преди да съм във връзка, а и след това.
Винаги съм недоумявала какво се очаква да отговоря на това и най-често се е оказвало, че става дума за външен вид, за критерии като ръст, тегло, цвят на косата, цвят на очите, възраст.
Как да кажа, че съм харесвала и ниски, и високи; и слаби, и пълни; на различни години, с различно излъчване?
Разбира се, всеки човек си има някакви свои предпочитания за визията на своите "избраници" и те обикновено са свързани с подсъзнателните му представи за това що за човек стои зад този външен вид. Или пък му напомнят за някой ролеви модел от детството - близък човек, известна личност или художествен персонаж.
И, отново разбира се, външният вид наистина има значение. Но само дотолкова, доколкото той донякъде говори за личностните избори на съответния човек.
За това как решава да "брандира" себе си пред света - дали като конвенционален типаж, добре вписан в статуквото, дали като бунтар, като творец, като патриот, като богаташ, като физически силен тип, и т.н.
Всеки избор - от прическата, през спортната форма, до наличието или липсата на татуси - показва как човек иска да се заявява пред обществото.
Затова не е чак толкова укорително да съдиш за книгата по корицата.
Все пак обаче и това може да се окаже повърхностно или подвеждащо.
По тази причина още преди десет години щях да дам на въпроса отговор, несвързан с външния вид.
Тогава без колебание щях да отсека, че харесвам умни мъже.
В същия период се сърдех на мъдрата приятелка, която принципно ме съветва по лични теми, задето все ми повтаря, че умът може да бъде и демон. "Аха, ти просто искаш да ме пробуташ на някой ограничен тип, с когото не мога да си говоря за книги, кино и политика!", имах навика да ѝ се сопвам тогава, при това само защото аз самата бях твърде незряла да проумея какво има предвид тя.
След това с течение на времето започнах да забелязвам колко вреди могат да нанесат на света около себе си хората с иначе висок интелект.
Като да отпишат цяла социална група, само защото не им се струва достатъчно умна.
Или да замислят иновация, стратегия, бизнес или политика, които са във вреда на околната среда, на определени хора или на обществото като цяло.
Или да използват интелекта си за злонамерена пропаганда.
А дори и чисто в личен план да се държат като неприятни елитарни сноби сред хора, или пък да неглижират, лъжат или подвеждат женат до себе си, благодарение на своето основателно или неоснователно самочувствие, че са по-умни от нея.
С днешната дата бих дала на такъв въпрос един-единствен отговор, за който обаче съм твърдо убедена, че е правилен. И не само правилен, но и общовалиден за всяка жена. И не само за всяка жена, но с обратен знак и за всеки мъж.
Харесвам мили, свестни и добронамерени мъже. И вярвам, че само те наистина заслужават харесване.
Мъже, които няма да се държат подчертано добре с теб, а в същото време пренебрежително или сексистки със сервитьорката.
Мъже, които ще използват гласа, уменията и таланта си, за подават ръка на другия, да говорят истината, да опитват да подобрят средата наоколо.
Но и няма да се опиват от звученето на собствения си глас и да не отстъпват микрофона на никого, нито ще викат по този микрофон за смърт, насилие или унижение на опонентите си.
И няма да търсят за действията си камери, лайкове, дивиденти и слава. Тези действия понякога ще са прости - като да идат на протест, или да звъннат на линейка или полиция при съмнение, че някой е в беда.
Такива, които ще внимават къде стъпват след дъжд, за да не смачкат охлювите и земните червеи. И няма да се чувстват длъжни в този дъжд непременно да идат и до супермаркета пред входа с колата.
Ако те изпратят до вкъщи или почерпят, няма да бъде въпреки мнението и желанието ти по темата. Обаче ще бъде въпреки наличието или липсата на очаквания от тяхна страна как да продължи вечерта. И няма да ти обяснят, че си грозна, ако не продължи, както им се е искало.
Мъжете, за които говоря, няма да смятат за "гейско" в това да казват и показват на приятелите си, че ги обичат. Нито ще намират причини за смях и за срам в "гейското".
Няма да базират изводите си за другите хора на това дали изкарват повече или по-малко пари, нито дали могат или не могат да им донесат някакви дивиденти.
Идеалът им за мъж няма да е Тони Монтана, Вито Корлеоне или някой с главно "Д", нито ще си мислят, че ако пият и псуват, това ще ги направи адски вървежни творци като Буковски или Милър.
Когато се обърнат към теб с интерес, любов или приятелство, първо ще са помислили за сърцето ти и ще се бъдат погрижили личните им травми и колебания да не се превръщат в утрешните твои такива. Доколкото това изобщо е възможно.
Ще приключват връзките си, преди да започват следващи. Ще казват на жените си за колежките, с които са се запознали, и на колежките за жените си.
Няма да се тревожат, че ще са по-малко мъже, ако ти донесат тампони от магазина. И няма да мерят кой колко мъж е във валути, власт или сантиметри.
И те самите ще знаят, че отговорът и на този въпрос е "мили, свестни и добронамерени".
