През 1979-а не е имало вайбър. Майка ми откъснала кариран лист от тефтер, написала – „Честит ти син – Ангелин, 4,200 кг! Много е хубав, с черни като маслини очи и дълги пръсти като на пианист”, пуснала хартийката романтично през прозореца и така баща ми добил първата представа за наследника си. После ми разказа и … Продължете с четенето на Всички бебета са хубави. Да, бе!