Съветите, от които бъдещият родител наистина има нужда

| от MamaMia, по Vice |

Първите ни години като родители не бяха ходене по мъките. Въпреки това прекарахме голяма част от времето си в мислене дали не вредим на детето си, защото нямахме идея какво се случва.

Всъщност да отговаряш напълно за нечий чужд живот е доста стряскащо. И мултимилиардната индустрия, посветена на различните аспекти на родителството много добре знае как да използва този страх, за да продава всевъзможни продукти и услуги. Много хубаво щеше да е, ако вместо всички глупости от ранните години на детето, които в момента са струпани в мазето ни, бяхме получили някакви наистина полезни съвети.

Наскоро си дадох сметка, че трябваше да позволявам на детето ми да прекарва повече време пред екрана. И да му давам повече лакомства.

Днес вече знаем, че повечето ни страхове са били неоснователни и правилното разпределяне на задачите е ключът към решаване на родителските проблеми. На нашия син например не му разрешавахме много-много да гледа телевизия като малък с изключение на „Дора Изследователката“ и „Малкото пони“. Наскоро обаче той изгледа всички 220 епизода на „Наруто“ за шокиращо кратък период. И познайте какво: не само, че не затъпя, но и след като приключи със сериала, започна да чете книжки по темата.

Изводът е, че децата са като снежинките – всяко едно е уникално. И всяко семейство е различно. Какви тогава са универсалните съвети, които могат да са от полза на един родител? И най-вече, как се дава съвет на някого, който трябва за първи път да поеме отговорността на това да бъде родител?

На мен ми се ще да знаех предварително няколко неща. Например, че когато човек стане родител, ще получава различни съвети (или заповеди!), често – напълно противоположни. Ако ги приемате чисто и просто като обикновено споделяне на опит, добре. Всяка „абсолютна истина“, лицемерно хвърлена в лицето ви под формата на съвет обаче, би следвало веднага да отхвърляте. Сякаш всичко днес е или „натурално“, или „медицинско“. В зависимост от това в чия компания сте в момента, ако правите обратното, не ставате за тази работа. „О, значи не си родила по течението на река, докато ти асистира девствена кошута? Горкото детенце!“ „Завела си го на доктор?! Оле, обади се на Агенция за закрила на детето веднага!“

В следващия момент питаш медицинското лице за някакви „натурални“ методи на лечение и те те мислят за идиот, задето надценяваш способностите на девствените кошути. На мен самата ми отне много време, докато се отърся от всички полярни съвети и докато започна да следвам онези, които ми помагат да се чувствам удобно.

Щеше ми се да знам повече за битовите въпроси – някакви малки трикчета, смяна на пелените, съвети за пътувания, идеи за приготвяне на храна. И много по-малко философски и непоискани съвети като „ще мине много бързо“ или „цени всеки момент.

Щеше ми се да знам и че се оцелява и без майчинските групи! Наистина. Дадох си обещание да държа само близките си приятели около мен – почти половината от тях нямат деца – и това опази здравия ми разум. Също така не се притеснявайте, че ще интелектът ви ще закърнее. Да, ще прекарате много време в мисли дали да давате на детето си тиквичка вместо морков, но това не променя факта, че все още можете да четете и да държите ума си буден. И не, нямам предвид четене на блогове за родители.

Повечето неща, за които хората казват, че ще „повредят детето“, няма да го направят. Да си родител за първи път е натоварено с неописуема вина за неща, които си мислите, че е можело да направите по-добре за детето, за половинката, за себе си. Животът обаче не се е стекъл така. Примирете се. Простете си, че вече не тренирате четири пъти седмично или че не работите по 12 часа на ден. Малко време пред екрана за детето, докато си вземете душ, няма да го унищожи. Да хапват „Макдоналдс“ от време на време, също няма да ги убир. Всички искаме да направим най-доброто, в това спор няма. Но всички имаме нужда и от почивка.

Някои ненавиждат помощта. Но в повечето случаи тя не е излишна.

Потърсете помощ, ако имате нужда от такава.  Ще ми се някой да ми беше казал, че щях да имам нужда от хора около себе си, защото е много трудно да се справяш сам. Понякога просто няма никой около вас. Не живеехме в един град с родителите ми и нямахме близки роднини, освен сестра ми, която ни помагаше в моменти на криза. Трябваше ни детегледачка, за да излезем някъде. Нямаше срещи, нямаше изискани вечери – само родителство, което често е доста стресиращо. Наистина ми се иска да бяхме получили помощ отвън или да бяхме поискали такава. Искайте помощ. Подсигурете я предварително. Заобиколете се с хора и не се изолирайте.

Раждането на дете променя много неща. Отнема правото на избор, защото вече освен за живота си, поемаш грижа и за чужд и неговите нужди стават приоритет. Сънят също изчезва, защото понякога три през нощта се оказва време за игра, а вдигането на температура не се съобразява с това в колко часа ставате за работа. Личното пространство също изчезва. Но има и друго – никой не ми каза колко много радост и любов ще получа в замяна. А това, повярвайте ми, се оказва по-важно.