Правилата на „лошата“ майка

| от MamaMia |

Тя обича децата си, но предпочита да не й се мотаят в краката денонощно. Лятото е най-омразният й сезон, а от думата „ваканция“ и „семейна почивка“ получава обриви. „Лошата“ майка се радва от сърце на първия учебен ден.

1. На 15-ти септември тя е толкова щастлива.

Прекарала е три кошмарни месеца, в които всеки ден е играла на „руска рулетка“ днес какво да прави с децата. Училището е сигурното пристанище, където те все пак ще научат нещо повече от поредния филтър на Snapchat и новата песен на Криско. Започва да пее и да скача по улицата веднага щом ги оставо в училищния двор, но все пак чака да се скрие зад ъгъла.

2. Тя мрази контактите с другите родители.

Не иска да разказва, да споделя, да получава съвети. Нито да разбере как Боян цяло лято е учил френски, Мануел е бил на програмиране, а Мария вече знае какво е слънчево затъмнение.

3. Не обсъжда учителката.

Няма претенции към нея. Самият факт, че жената доброволно се е съгласила да опазва ежедневно 20 деца, готови на всякакви подвизи във всеки един момент, заслужава медал. Така че да ги прави каквото иска и смята за добре. Методите й на преподаване, домашните и уроците в учебниците са си в нейните компетенции.

4. Убедена е, че каквото и да реши за храната в училище, все ще сбърка

. Ако остави детето на сандвичи и домашна храна, трябва да ги приготвя. Ако му взима купони за стол, първо трябва да не забрави да ги купи от предишната седмица и второ: ще е с гузна съвест всеки път щом чуе какво е било менюто. Да му даде пари за бюфета? Ще си купи чипс и пукащ захарен памук за десерт. Няма правилен избор.

5. Мрази ФБ групите „1б клас – 133 училище“ и подобни.

Те са ужасно изобретение на луди майки и свръх-отговорни бащи. Започват добре, но после се превръщат в поредното място на спам от линкове и честитки. И обяви за училищен театър, за който се събира по пет лева.

6. Първата родителска среща.

Загубеното време е гарантирано. Говори се за всичко, но за нищо по същественото. Три часа по-късно разговорът е там, където е започнал в 6 часа – а именно до парите за ремонта на класната стая.

7. Да има ли мобилни телефони или не?

Ако има, къде да стоят по време на час? Бюрото на учителката да се превръща в изложение на айфони или децата да ги крият в раниците, изваждайки ги при първа възможност? Ама как така без телефон? А Муki телефон ли е? И как ще разберем, ако нещо се случи на детето?

8. Учебници, тетрадки и всичко останало.

Етикети, бели подвързии, тетрадка-речник. Нейната философия е проста: Няма да слагам никакви етикети! Децата си знаят, техните са тези без етикет. Ако си загубят нещо, става общо. Да се научат сами да се справят и да си намират нещата.

9. Училищната напаст.

Усвояването на знания в училище не е гарантирано, за разлика от хващането на въшки. Те са неизбежен гост всяка година. Идват често и остават за дълго. В момента на откриването им първо си сипва едно голямо, а после съобщава в училището. Ако всички правеха така, разпространението нямаше да е толкова масово.

Текстът е първоначално публикуван в Webcafe.bg

 
 


Повече информация Виж всички