Писмо на един бъдещ родител до себе си

| от Дилян Ценов |

*Писмо от един 21-годишен потенциален родител до себе си

Здравей,

Преди години тази идея ти се струваше необозримо далечна, но днес тя е реалност. А и да не е, може да стане. Затова са следващите редове. Да, днес (или след време) ти може би вече си родител. Дали детето е твое родно, осиновено или намерено пред някоя врата, няма значение.

Защото винаги, независимо от епохата, това, което пиша, ще е валидно. И понеже се познаваме, знам, че онова, което си считал за грешката в необузданата си младост, днес изглежда като единствения възможен изход. След определена възраст си мислим, че знаем всичко. Затова днес, когато вече имаш дете, и разбираш какво имаха предвид онези, когато казваха че „животът е гаден“, прочети тези редове. Обърни им внимание, за да не се налага твоето дете, когато стане на 21, да пише писмо до себе си.

Много неща ще ти се случат, много гадни от твоята гледна точка неща. Егото ти ще бъде сринато със земята, приготви се. Детето ти ще те изкарва извън нерви, ще върви против теб, ще ти казва, че ти нищо не знаеш и нищо не разбираш, ще си мисли, че морето му е до колене и „кой си ти, че да му казваш“. Моментът, в който осъзнаеш, че всъщност никога не си имал власт над него, по всяка вероятност ще те нарани много. Приготви се за всичко това, защото не е лесно, но веднъж ако преживяно и надживяно, ще разбереш колко е било нелепо.

Всеки път, когато се вживяваш в ролята на дядо Йордан Герака (чието семейство знаем каква съдба го сполита) си спомни, че не ти си учител на детето си, а че детето е твой учител. Твоят най-голям учител. Научи се да се оглеждаш в него. В него са всички отговори, които някога си търсил. То ще дойде, за да разбие всичките представи за живота, които си имал. Ако си умен, ще се вслушаш в него.

Не задушавай сина си или дъщеря си с онова, което наричаш любов. То не е любов, то е вкопчване. Не хвърляй сянката си върху тях. Остави ги да светят със собствена уникална светлина, а не да отразяват твоята. Те, както и ти, със сигурност го могат. Не ги ограничавай безпричинно, защото единственото, което ще последва, е гняв и лъжа.

Днес сигурно мислите на 20-годишното ти Аз са мухлясали и са заменени от съзнанието, че разбираш много повече неща. Е, нека ти кажа, че нищо не разбираш и онова малко нещо ще се погрижи много добре да ти обясни колко си зле. Само почакай да мине определена възраст. И да. Ще има много право. Не цялото право, но със сигурност много.

Сигурно се ужасяваш от много неща. Нормално е. Страхуваш се от първото му излизане с приятели, от първата му екзкурзия с класа, от първото гадже, да не пропуши, да не се пропие, да не стане наркоман, убиец и какво ли още не. Страхуваш се, защото го обичаш, знам. И това е нормално.

Винаги ще те е страх. До последния миг. Никога обаче, никога не си позволявай да прехвърлиш дори частица от този страх на него/нея. Никой не е длъжен да се съобразява с твоите страхове. Тези на родителите ти бяха едни, твоите днес са други, а неговите ще бъдат трети.  Дай си сметка на какво се основава твоят страх преди да вържеш детето с верига за себе си. Ако той се дължи на твоята некомпетентност и неспособност да се адаптираш към новата реалност, то това не е страх, а слабост. Ти не можеш, но то ще може, защото е част от тази нова въртележка, от която ти, ако нямаш рефлексите, ще изхвърчиш.

Твоят цел от днес нататък не е да инвестираш в някого, който да ти носи дивиденти. Не е да му дадеш всичко, за да може после да получиш всичко в замяна. Не е да създадеш своя проекция в бъдещето. Опиташ ли се да направиш това, ще се провалиш, както много се провалиха, и чиито деца в момента плащат за това. Случи се пред очите ти, помниш ли?

Казах ти какво да не правиш. А какво да правиш ли? Покажи му разликата между добро и лошо. Обясни му кое какво е. Покажи му света в цялото му многообразие и не слагай етикети на нещата, защото това е обременяване. Дай му това от което има потребност, а не това, от което ти имаш. Опознай го. Сприятели се с него. Научи го на отношение към околните. Покажи му чрез своя пример какво значат всички тези неща. Покажи му какво е отговорност – спрямо собствените постъпки, спрямо думите, спрямо всичко. Показвай му. Да емпатира. Да помага. Да разбира. Да не съди. Да бъде емоционално интелигентен. Да прави разлика. Да вижда нюансите. Да обича, не да изисква. Да бъде силен. Да се обогатява. Помогни му да обиколи колкото се може повече свят. Да види нови хоризонти. Пусни го.

Ако направиш всичко това, можеш да бъдеш спокоен. Той/тя ще види и ще прецени. И няма да има опасност. Защото ще си му предал всичко необходимо. Всичко, което ще го превърне в зрял човек. То ще има всичко необходимо. И ще бъде винаги до теб. И ще се обичате. Останалото е суета.

Успех. Обичам ви.
2018 г.

 
 


Повече информация Виж всички