Годината е 1996 г., а шестодишното ми Аз се намира в Природонаучния музей в село Черни Осъм, Ловешка област. Диви се на препарираните животни там, умилява се на майка сърна и бебе сърненце, увековечени завинаги в извратена прегръдка от формалин. Идилия. Десетилетия по-късно неприятна тръпка на отвращение преминава през тялото ми всеки път, когато си … Продължете с четенето на Не, зоологическите градини не са „детско забавление“