Как майките остават без приятелки

| от Ния Лазарова |

Повечето жени, след като станат майки, се сблъскват с усещането, че са останали без приятелки.

Те чувстват, че сферите на интереси с досегашния им приятелски кръг рязко се е променил и докато едните продължават да излизат по барове, да обикалят магазините и спокойно да харчат пари за дрехи, обувки, маникюр и т.н., майката се вълнува от съвсем други неща като това обрив ли е или просто зачервяване, дали не трябва да се смени праха за пране, ще има ли отново някога стегнат корем и колко дълго може да изкара без сън преди да полудее.

Да, това наистина се случва и “разделя” приятелките в различни вселени, които все по-трудно намират допирни точки.

Обаче има едно друго, доста по-сериозно явление, за което майките остават напълно слепи. И то е, че сами предизвикват останалите да ги игнорират.

Всичко се случва много бързо, лесно и неусетно – майката, особено ако става за първи път такава, се поглъща изцяло от собствените си мисли, проблеми и грижи около бебето.

Това е напълно нормално, разбира се. Но не трябва да продължава вечно!

В един момент се оказва така, че детето е вече на една година, радва се на детското си ежедневие, но майката продължава да е обсебена от него и да живее неговия, а не нейния собствен живот.

Приятелките звънят, пишат и търсят я за срещи, стараят се да бъдат флексабилни и да нареждат вижданията така, че на майката да ѝ е удобно. Тя от своя страна обаче без да се усети забравя постоянно за околните и когато комуникира с тях, говори единствено за себе си и детето или пък ще разкаже история за бременността/раждането/кърменето на друга жена.

От диалог разговорът се превръща в оттегчителен за слушащата страна монолог.

Няма да се сети нито за момент да попита “А ти как си? Какво се случва в твоя живот?”, а дори и да го направи, то ще е от криворазбрано усещане за етикет и нито ще се вслуша в отговора, нито ще запомни нещо, нито дори ще се преструва, че се интересува.

Когато това стане навик, няма как да очакваш около теб да останат много хора, които да бъдат като безгласни слушатели на безкрайните ти (и скучни) истории “днес акахме зелено”, “чуй как сладко гука”, “нацапахме ли памперса, мами” и всякакви подобни.

Приятелството е двустранен процес и не можеш да очакваш да завъртиш света около себе си, да не се интересуваш от другия, да не се сещаш за него дори и да не се окажеш в един момент сама.

Защото колкото и приятелите ти да са търпеливи и да уважават това, че в живота ти се случват толкова грандиозни промени, като поява на деца, те също имат своите теразния, проблеми, радости и т.н., които имат нужда да споделят с някого.

Затова опитайте се да погледнете над пюретата, пелените, кремовете за подсичане и всичко подобно и току виж сте установили, че един нормален разговор с добра приятелка ви е подействал по-освежаващо и приятно, отколкото чаша силно кафе.

Не забравяйте, че приятелите са семейството, което сами си избираме и рано или късно изпитваме силна нужда от подкрепата им.

В тези моменти ще е добре да установим, че сме запазили и заздравили дори нишките на най-добрите ни приятелства, отколкото че сме останали сами, защото не сме успели да превъзмогнем скрития си егоизъм и склонност към изпадане в безкрайни майчини монолози за тривиални неща.

 
 


Повече информация Виж всички