„Таз година земята мила прибра Людмила. Няма да е лошо, Да прибере и бай … Рейгън.“ Забавно стихче, нали? От една страна, едва ли е най-подходящото нещо, на което да научиш четиригодишната си дъщеря. При цялото изобилие от зайченца бели, хей-ръчичики и тракащи часовници с лъскави стрелкички. От друга – в ранните години на посткомунизма, … Продължете с четенето на „А едно време какви деца имаше“: Либерализмът е свободата да кажеш, че либералното възпитание не струва