Знаете и помните ли роментъзи - онзи литературен поджанр, който комбинира елементи на романтика и фентъзи, и ако си надхвърлил тийнейджърството, обикновено е трудно да го приемеш насериозно?
Не че има нещо лошо в това да го четеш, напротив, но по-скоро като развлекателна литература, с която умът ти си почива.
В тези произведения романтичната връзка между героите е централна за сюжета, като често се развива в богато изградени фантастични светове, населени с магия, митични същества и епични приключения.
"Фемгор" - жанрът, който сдъвка и изплю доброто старо роментъзи
В тийнейджърските ми години мисля, че "Здрач" беше такава книга, макар и тогава още да не бях чувала този термин за жанр, той може би изобщо още не съществуваше.
Още по-съвременната литература за момичета и млади жени обаче предлага една по-различна форма на бягство от реалността между страниците на книга.
По-сърдито, по-страшно, по-правдиво, и в крайна сметка може би не чак толкова далечно бягство.
Чували ли сте за жанра "фемгор"?
С интерес научих за него наскоро. Всъщност, покрай два нашумели в последните година-две филма: "Клети създания" на Йоргос Лантимос, който ми е изключително любим, и "Веществото" на Корали Фаржа, който... можеше да ми хареса и повече, ако не беше толкова назидателно буквален в иначе правдивото си послание.
Във "фемгор" не е мястото нито за романтични девойки, нито за принцеси, пък било то дори и принцеси воини.
Мястото е за всички други женски състояния, които се примат за табу - и физическите, и емоционалните.
Място за цикъл и менопауза, за раждане и стареене, за похот и гняв.
Красотата на жанра е в това да показва натуралистично и директно онези моменти и гледки, които са ни възпитали да приемаме за срамни и грозни, макар и те да са си съвсем естествени.
О,ужас! Може би именно заради това се води, че поджанрът спада най-вече към хоръра, макар че да е базиран много повече на горчива и хиперболизирана ирония, отколкото на всяване на страх.
Просто ние сме свикнали да ни ужасяват "тези" теми, с "гостите от Червен бряг", и тъй нататък.
В литературата и киното фемгор използва похватите на графичния ужас, за да изрази женския гняв, травмата на жената и борбата ѝ за автономия.
Той разглежда освен теми като менструация, също и хранителни разстройства и телесна неприкосновеност, реакции на насилие и манипулация, привличайки особено жени в двадесетте и тридесетте им години, когато тези теми особено силно бушуват в самите тях.
Този жанр предизвиква дискусии за женското тяло и социалните очаквания към него и тя не е изпреварила времето си, а даже на места е закъсняла.
Застъпва истории, създадени най-често от жени за жени, включващи достатъчно кръв и телесен хорър, че да накара дори самия Стивън Кинг да се почувства неудобно.
За разлика от традиционния хорър, който разчита на страха от неизвестното, на невидимите заплахи или на свръхестествени чудовища, фемгорът се гмурка дълбоко в обърканата, кървава реалност на това да бъдеш човек, и по-специално да бъдеш жена.
Книгите и филмите не се страхуват да говорят нито за телесно окосмяване или стигмата върху него, нито за начина, по който бедрата се слепват в горещ летен ден, нито за хормоналната въртележка, през която ние, жените, през целия си живот преминаваме.
Нещата, за които нашите баби, биха се ужасили и изчервили, ако научат, че сме спрели да мълчим.
Дали е най-интересният жанр или персоналният ми фаворит?
Със сигурност не, но всъщност ми се струва крайно нужно да го има.
Особено предвид всички стереотипни роли, в които са ни вкарвали векове наред литературните шедьоври, а десетилетия наред - традиционните кино жанрове.
Твърде дълго жените в романи и разкази, в кино и сериали, в ужаси, в комедии, в драма, дори в уж женското роментъзи, са играли основно една измежду две роли - любовницата или домакинята.
О, да, или невинната принцеса за спасяване.
Конкретно в ужасите жените обикновено са или жертвата на психопата убиец, или любимата, която пасивно, със самото си присъствие мотивира протагониста да се бори срещу злото.
Ние, милениалите, например можем да си спомним безчет тийнейджърски хоръри, в които първата останала без глава заради намесата на чудовището или серийния убиец е красивата мажоретка. Същата, която дотогава е имала точно две реплики.
Фемгор дава възможност на жените да станат нещо повече от трупа в сюжета, който става обект на разследване.
Те вече имат и правото, и възможността да влязат дори в ролята на душевно болния злодей. И даже не е нужно да се оправдават за това с тежка житейска история, разказана в ретроспекция.
Могат просто да бъдат лошата героиня без извинения и обяснения, както и киното, и животът немалко пъти са били спрямо нас.
След като години наред от нас гласно и негласно се изискваше да бъдем мили, тихи и перфектно поддържани по всяко време, дойде време и за нашите истински писъци и крясъци. И попкултурата ги чу.
Този нов жанр, наречен фемгор, не просто забавлява, той освобождава.
Помага ни да манифестираме яростта си, да я владеем и да си служим с нея. Спира да ни казва да се сдържаме и да се държим прилично.
Вероятно ще отшуми и този жанр, когато спре да има нужда от него. И няма да е необходимо да сме антигерои.
Ще разберем по това, че обществото ще е вече свикнало с идеята, че все пак имаме пълното право да бъдем и такива.
