„В това синьо са вложени милиони долари и безкрайни часове труд. Донякъде е комично, че ти смяташ, че стоиш над модната индустрия, но пуловерът който си облякла, е бил избран от хората в тази стая сред стотици други неща.“ Помните заядливия коментар на деспотичната Миранда Пристли от „Дяволът носи Прада„, насочен към асистентката й, която се отнесе подигварателно към избора на един от два почти идентични сини колана.
Репликата е част от един знаменит монолог, който отразява идеята, че модата е част от нашия живот, независимо дали активно я следваме или не си даваме сметка за влиянието й върху всекидневието.
Същата идея стои в основата на изложба със заглавие „Модна ли е модата?“, която може да се види в МоМА – Музеят на съвременното изкуство в Ню Йорк.
Изложбата поставя акцент върху дрехите, а не върху дизайнерите и представлява подборка на 111 обекта, оформящи облика на човека от ХХ и ХХІ век. Сред експонатите могат да се видят както знаменити тоалети на различни дизайнери, така и джинси, кожено яке, мъжки костюм и индийско сари.
Дрехите ни отразяват връзката между нас и света. Те могат да бъдат филтър, оръжие, усилвател, камуфлаж и какво ли не още. Модната индустрия е сред най-големите глобални пазари и има отношение към ред значими въпроси от замърсяване и източване на природни ресурси през устойчивост до експлоатация и човешки права.
Какво намира място сред избраните 111 обекта, предложени от дизайнери, инженери, производители, технолози?
На първо място тъй наречените от кураторката Паола Антонели „скромни шедьоври“ – джинси „Левис 501“, балетни пантофки, бял Т-шърт, рокерско яке, раирана „моряшка“ блуза – облекла, които първоначално са били използвани от ограничен кръг хора – миньори, работници, моряци, балерини, а биват прегърнати от модата, въведени в основния й фонд и превърнати в неизменна част от гардероба на модерния човек. Това са дрехите, които са станали неразделна част от всекидневния ни живот, дотолкова удобни и добре направени, че сме спрели да ги забелязваме.
На другия полюс са предмети като чантата Биркин например – самото въплъщение на идеята за лукс и шик – дали заради скъпите материали и изкусната изработка, дали заради маркетинговата си стойност или за комбинацията от двете – тези неща продължават да символ на статус и обект на желание, ако не и обсесия.
Малката черна рокля естествено заема важно място. Тя е нулевото ниво на елегантност от което започва всичко – развитието й казва много за самата мода.
Мъжкият костюм също се оказва интересен обект – той може да е символ на власт и могъщество, а също на гангстерски шик или на съпротива, както е по времето на суинга, когато мъжете обличат вталени костюми с големи подплънки. А ако днес видите мъж, облечен в костюм от три части, той най-вероятно е бодигард, а VIP персоната, която той пази, да носи джинси и маратонки.
В изложбата намират място и етно облекла като сари, кипа, мъжки тюрбан и не на последно място хиджаб – който се превърна в нещо като глобален символ на крехкия баланс между бунт и подчинение, светско и религиозно, между предразсъдъци и свобода. Той ни напомня, че дори в ХХІ век женското тяло е оспорвана територия.
Донякъде изглежда парадоксално нещо, което мнозина смятат за повърхностно и ефимерно, да намери място в музея. Всъщност редица европейски музеи предлагат експозиции, свързани с модата. МоМа прави това за втори път. Първата подобна изложба е била през далечната 1944 г. когато прославеният архитект и дизайнер Бернард Рудофски заява, че модата е „Полето, на което преобладаващият брой хора манифестират естетическото си чувство за добро или лошо.“
