Една зимна нощ, към четири, със собственика на мой любим бар си седим на по цигара край планината от чували с вече изхвърления отвън боклук от вечерта. Наблюдаваме как един очарователен мишок лази по билото ѝ. „Пешо, хайде, бе, Пешо, лягай си вече да спиш, виж кое време стана!“, говори му ласкаво моят човек. Иначе … Продължете с четенето на Ти като си срещнеш човека, друга песен ще запееш!