Когато човек категорично премине прага на своите петдесет, но все още не иска да се нарече стар окончателно, някои действия на онези, които доскоро е наричал стари, започват да се осветяват по-различно пред него. Ето нещата от техния (вече и мой?) свят, които започнах да схващам все по-ясно защо са такива: Вижда им се цепката, … Продължете с четенето на Ща, не ща – вече все по-добре разбирам по-възрастните