Момичетата и образованието в един "мъжки свят"
Можем да си задаваме куп въпроси за ролята на днешните медии и тяхното влияние, като например с какво предавания като "Ергенът" "Биг Брадър" и подобни формати влияят на младата зрителска аудитория, особено на момичетата.
В последния сезон на "Ергенът" се наслушхаме на приказки за суми от сорта на 50-60 бона, за да може една от момите да бъде с някого - просто, защото не ѝ се работи.
Естествено всеки е свободен да прави избори в този живот, добри или грешни.
В този ред на мисли се сещам за песента на P!nk - "Stupid Girl", в която тя си задаваше въпроса:
Какво се случи с мечтата за жена президент?
Е, питам същото. Какво се случи?
Може би помните агент Дейна Скъли от "Досиетата Х", която беше нашата котва в реалността: хладнокръвна, скептична и до мозъка на костите си учен, Скъли не се впечатляваше лесно от сензационни теории. Вместо това тя залагаше на логиката, науката и доказателствата.
Докато някои зрители се вълнувахме дали "истината е някъде там", едно цяло поколение момичета откри истината в друго: че и жените могат да бъдат учени, лекари, инженери.
Не принцеси, не помощнички, не "момичето до героя", а самият герой.
Ето така, почти неусетно, се роди т.нар. "ефект Скъли" - феномен, при който телевизионен образ вдъхновява реални момичета да поемат по пътя на науката.
За съжаление в българската медийна действителност не срещаме "нашата" Дейна Скъли.
Може би защото не привлича аудитория, не прави сензации и скандали. Обръща се внимание на друг тип момичета, които с годините се превръщат в пример и се запечетват в съзнанието ни.
Кристина Патрашкова беше написала статия преди повече от десетилетие, озаглавена "Държавата на Златките", чудя се... Дали още сме в нея?
Отделен въпрос е, че средното образование в България не разкрива потенциала на българските ученици. След годините системно разрушаване на свободната мисъл, зубренето е на почит.
Тогава как да очакваме България да има успехи в STEM* и това да бъде постигнато от момичетата?
В свое отворено писмо учени от БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски", УАСГ, University of Manchester и Гражданска група "Математика за всички деца" настояват за спешни реформи в обучението по математика и пропуските, които не може да попълни висшето образование. Обръщат внимание на липсата на педагогически специалисти по STEM науки.
"Липсват учители, защото образователната система не успява да подготви достатъчно силни ученици, с които да задоволи огромния недостиг на кадри в секторите на точните науки", обосновават се авторите на писмото.
А и европейските политики за насърчаването на равенството на половете очевидно все още не достигат в България, като се има предвид колко мъже и жени има в българския парламент.
51-то Народно събрание стартира с 47 дами сред общо 240 депутати.
Образованието и медиите трябва да си помагат. Докато образованието изгражда успехи, медиите трябва да показват добрия пример.
Защото кой ли знае?
Може би сред българските момичетата също се крие някоя Дейна Скъли, просто този потенциал трябва бъде отключен.
Разбира се, това ще е невъзможно, докато образованието не създава, а назидава.
И докато телевизиите показват жени, на които приоритетите са им най-новата чанта на скъпа марка или поредната почивка на някой остров.
В България организацията STEMbg насърчава участието на жените в различни научни области. Има и дами, които могат да бъдат вдъхновение за много български момичета.
Обаче, отново си задаваме въпросите. Искаме ли да знаем за тези жени? Искаме ли да насърчим повече български момичета в тези сфери?
Отговорите са трудни и неясни, не могат да бъдат еднозначни.
Към този етап сякаш много ни се иска, но нямаме желание.
Програмата "За жените в науката" на ЮНЕСКО, СУ и L"Oréal ежегодно отличава българки учени.
През 2024 г. например д-р инж. Даниела Атанасова (ХТМУ) разработва текстилни материали за кожна регенерация. Д-р инж. Димитрия Михайлова (ТУ-София) създава AI алгоритми за защита от кибератаки, а доц. д-р Мария Левкова (МУ-Варна) проучва генетични маркери за рак на дебелото черво.
Освен национално признание, тези успехи биха могли да получат и силен обществен отзвук, да привлекат по-активно вниманието на медиите и съответно да вдъхновяват следващото поколение.
Историята на "ефекта Скъли" ни напомня за нещо просто, но често подценявано - че образите, които виждаме, оформят представите ни за това какво е възможно. Ако едно момиче никога не види жена учен, инженер или астрофизик - било то в учебника, екрана или собствената си класна стая - как ще повярва, че може да бъде такава?
Нужно е и училищата да създават среда, която насърчава момичетата да питат, да експериментират, да не се страхуват от "мъжки" предмети като физика или информатика.
А медиите да показват повече ролеви модели, които разбиват клишета и вдъхновяват.
Защото, ако една червенокоса агентка на ФБР с медицинска степен е успяла да накара хиляди момичета да повярват в себе си, представете си какво може да постигнем, ако телевизията, училището и обществото започнат да работят в една посока.
---
*STEM е съкращение от четири области: наука (Science), технологии (Technology), инженерство (Engineering) и математика (Mathematics). Това са сфери, които движат съвременния свят напред - от изследванията в медицината, през създаването на нови технологии, до разработването на космически мисии. Въпреки важността им, тези професии традиционно се възприемат като "мъжки територии", а жените често се сблъскват с бариери и предразсъдъци още от ученическа възраст.
