Осемгодишното ми Аз имаше относително безметежен живот, простички грижи и непрестанен вътрешен монолог /последното, уви, е навик, който пазя и до днес./ „Научи се най-накрая да ги пишеш красиво тия цифри.“ „Не досаждай на мама, като се върне от уморена от работа.“  „Не си забравяй закуската, раницата, домашното.“ „Внимавай като пресичаш, не говори с непознати.“ … Продължете с четенето на „На жена не отива…“: Що е то дама и има ли тя почва у мен