Мъжете разбират от много неща: трябва да им се признае. Видове отвертки, предимства и недостатъци на отоплението с газ, лов и риболов, двигатели пр. Те и много неща могат да правят: да вдигат торби с цимент, да качат пиано до третия етаж по стълбите, да правят разни неща с кабели и жици т.н.
Нали разбирате, неща, с които повечето от жените не се справят. Но има нещо, което мъжете категорично не могат да правят и това е раждането.
Те не забременяват, не износват и не раждат. Биология, какво да правиш. Затова е впечатляващо, че под голям материал в Dnevnik.bg на тема разпространеността на Цезаровото сечение в България, има над 100 коментара, предимно от мъже. И предимно насочени към това колко пагубна за народонаселението е тенденцията българските жени да се превръщат в лигли, които, цитирам, „не щат да ги боли естественото раждане по 2-3 часа, или колкото продължава. Искат там една упойка да ги резнат да извадят бебето и после докато зарасне да им изписват наркотици със зелена рецепта. За облекчаване на болките.“
Очевидно у нас, а вероятно далеч не само у нас, още си е живо схващането, че жената трябва да търпи. Може би онези, които заклеймяват родилките, подлагащи се на секцио, са дълбоко посветени християни и вярват, че след като Ева е била наказана за първородния грях да ражда децата си в болки и кървища, всички жени след нея трябва да страдат по същия начин, за да изкупят този грях.
Това не би следвало да е кой знае каква изненада: все пак отношението на българина към строгото разпределение на половите роли стана ясно след като цяло лято се тресохме покрай прословутата Истанбулска конвенция. Мъжката резистентност към идеите за присъствие на мъжа по време на раждане, мненията от типа на „Мъжът присъства на забременяването, оттам нататък другото е женска работа“, убедеността на бай Росен от не знам си къде, че домакинската работа все пак си е женска работа пр. са ясни индикатори, че тук няма почва за развитие на неолибералните схващания около създаването, раждането и отглеждането на деца.
От една страна, това е разбираемо, тъй като същите тези модерни схващания доведоха до антиваксърските движения, отричането на гениални продукти като пелените за еднократна употреба, извратеностите на хипертолерантното възпитание, завъртането на семейството около детето-крал пр.
Хората, които се отвращават от гледката на хлапе, което реве и крещи на касата в Lidl „ИСКАМ ГОООООООО. ВИЕ СТЕ ГАДНИИИИИИИИ“, докато родителите се опитват кротко и нежно да го увещаят, че не е хубаво така да вика, а на опашката припадат хора с ниско кръвно, вероятно ще намерят своеобразен пристан в позицията на здравия балканец, който прави здрави синове и ги възпитава с шамарената фабрика.
Но нали все търсим баланса?
И той някак не се намира в мъже, които смело твърдят, че тя, жената, трябва да търпи и да ражда. Има едни неща, които са си чисто женски. Никой няма право да издава присъди на жени, които искат да си спестят част от болките около едно раждане. Да, ние също сме писали защо не бива да има Цезарово сечение по желание.
Повечето акушер-гинеколози също са защитници на естественото раждане при липса на индикации за секцио. Но преценката за това какво трябва да е родоразрешението, е на първо време на лекаря, и на второ – на майката. Може би донякъде на бъдещия баща. Оттам нататък, другите следва да мълчат.
И дискусии, в които се въртят мнения, че българската жена е лигла, която не може да понася болка и иска да си запази „частите“ непокътнатите, за да е готова после за следващия мъж, са недопустими.
Женското тяло не е предмет на обсъждане и критикуване, независимо дали става дума за нечий целулит, за неприбран корем две години след раждане, увиснали гърди или пълна или празна матка.
Ta хайде по-кротко с коментарите под материали за раждане и повече активност във форумите за видовете отопление.
