Ясно си спомням как една съботна сутрин излязох от вкъщи в бързане за баскетболния мач на сина ми и бях толкова бясна, че ми се прииска да вдигна прозореца на колата, да избягам и никога повече да не се върна. Бях поискала от своя (тогавашен) съпруг да пусне прахосмукачката, докато изляза да потичам. Бях се … Продължете с четенето на Драги мъже, не сме родителите ви. Ние сме равностойни партньори