Какъвто и да е животът ни, каквито и опитности да сме придобили по пътя си, винаги идва момент, в който се чувстваме в абсолютна безизходица, отчаяние и „отникъде взорът надежда не види“. Не е рядко това да се повтори или потрети. Като човек, получил своя дял от тези мигове, мога да потвърдя – да, мъчително … Продължете с четенето на Да протегнеш ръка е задължение. Да я приемеш – избор