Минаваме покрай препълнената детска площадка, наблюдаваме радостния хаос, който цари наоколо, а аз се обръщам, поглеждам приятеля си с любов и му казвам „Скъпи, толкова се радвам, че няма да имаме деца“. Той кима с усмивка, нямаме нужда от повече думи, за да се разберем. Обичам го. Може би той е единственият човек в живота … Продължете с четенето на Скъпи, радвам се, че няма да имаме деца