Защо не искам да празнувам Halloween?

| от Мария Панайотова |

Краят на октомври е, от витрините на магазините надничат изрязани тикви, а дори в супермаркета или в китайския магазин продават страшни костюми. Идва Halloween, онзи американски празник, толкова тачен и мразен едновременно.

Halloween  присъства във входа, където освен малки деца, се виждат и мъже, облечени като скелети. На Витошка, сред тълпата, двама двуметрови индивиди, приличащи на самоходни орки се разхождат на кокили. Те раздават листовки за страшно парти в мола. Децата се радват, празникът го има и в детските градини, напук на FB групата „Не на Halloween в детските градини и училищата“. БПЦ още не е проклела празника, но църквите принципно са против.

Във Facebook от две седмици е подновен вечния дебат:“за или против Halloween“. В училищата се събират подписки. Има хора, които харесват празника, независимо дали са на 6
или на 50, маскират се, плашат се, забавляват се. Според други, Halloween е глупаво честване, дошло от чужбина и не трябва да измества хубавия български празник на народните будители.

Аз лично не празнувам Halloween, не считам, че има нужда от празник, в който да викаме духовете от отвъдното, чудовищата ме ужасяват и сама се плаша предостатъчно от живота на работеща майка с три деца.

Не ми харесва и факта, че повечето българи не знаят изобщо какво се празнува на Halloween, каква е историята и традицията на празника. А да участваш в нещо, което не знаеш какво е, не е много умно.

Да, явно имаме нужда от повече празници, всеки повод да се напием е добре дошъл, но предпочитам да не викаме злите сили, нека си стоят в отвъдното. Защото не става дума само да се маскираме и обичам много тикви, не ми пречат, особено на супа.

Иначе, както сме я подкарали скоро Halloween ще стане национален празник. Защо ли никой не спори да празнуваме или не Денят на народните будители, той се отбелязва бледо вече само в училищата и детските градини с няколко стихчета за Левски и Ботев.

Кой печели най-много от Halloween? Търговците, разбира се. Те продават костюми, фенери, тикви, аксесоари. Моловете, супермаркетите, всичко е една голяма маркетингова операция. Ден-година храни. Затова тези празници толкова бързо добиха популярност. Същото е и със Свети Валентин – мечета, сърчица, рози. Но тук поне се чества любовта, а не дявола. Който не е само приказен герой. А само чака да бъде повикан.

Все пак да не пресоляваме манджата. Щом има желаещи да празнуват, няма нужда да ги кълнем. Да живее свободата, тази, която ни дава да празнуваме или не каквото си искаме.

 
 


Повече информация Виж всички