Весела Илиева: лидерът, който не престава да се учи

| от Сибина Григорова |

В следващите дни, в поредицата ни с Teoxane, ще представим 4 добре изглеждащи жени – всяка със своя силна индивидуалност.

Срещаме се с Весела Илиева в офиса на Unique Estate – красива стара къща на бул. „Патриарх Евтимий“. На финала сме на една силна година за бизнеса в България, в която пазарът на недвижими имоти бавно възвръща нивата отпреди кризата. Годината е добра за Весела Илиева и в личен план – компанията, която ръководи, празнува 12-тата си година, а самата тя тъкмо е завършила екзекютив програма за лидерство в INSEAD.

„Реших, че искам да направя нещо лично за себе си като развитие. Кандидатствах малко на шега и ме приеха“, разказва ни Весела. Докато я гримираме за снимките, приема и първите поздравления от колегите в офиса.

„За да си истински лидер, трябва да се пребориш с всички вътрешни страхове и комплекси, които развива лидерът. В общи линии лидерите са егоисти, много от тях имат комплекси, а за да си уравновесен, трябва да осъзнаеш всичките си недостатъци, да ги приемеш, да слушаш чуждото мнение. Повечето лидери дават заповеди, те не обичат да чуват чуждото мнение“.

INSEAD е бизнес училище за хора с кариера, което среща хора от цял свят. „Групата ни беше международна. Имаше хора от Индия, от Африка една топ банкерка, първата жена CEO на най-голямата банка в там, от Южна Америка, Катар, Турция“, казва Весела. Идеята на цялото обучение е да опознаеш себе си чрез тип коучинг.

1170x1753 (3)

„Имахме много сесии, през които тези хора ти дават обратна връзка. След първата седмица моите колеги трябваше да кажат какво мислят за мен. Всички те бяха доста корпоративни като стил, докато аз обичам по-лайфстайл среда. След лекции те се виждаха на по бира, на обяд бяха заедно. А аз гледах това, което имаме като свободно време, да го използвам за себе си.

И се случи така, че те ми дадоха много негативна обратна връзка. По време на тази обратна връзка ти трябва само да мълчиш. Нямаш право да се оправдаваш, само слушаш. Всеки лидер си мисли, че всички хора го харесват, и в един момент се оказваш в ситуация, в която по-голямата част от обратната връзка е негативна. За мен беше тежко.“

– Смяташ ли да прилагаш това сега в бизнеса си тук?

Това беше също част от обучението. За тази една година трябваше да поискам 4 пъти обратна връзка – 360 градуса, т.е. това е целият ти работен кръг. Има също и 720 градуса, което включва и роднините ти, приятелите ти, децата ти.

Синът ми например ме нарече „sweet диктатор“. Което всъщност е доста вярно, защото колкото съм добра, толкова съм и диктатор. В края на годината вече последната обратна връзка беше доста по-позитивна. Поне диктаторския модел го бях смекчила. Сега предизвикателството ми е да работя по т.нар. deep listening – да изслушваш хората, да задаваш въпроси, да зачиташ мнението им.

– Дали тези проблеми, които си регистрирала за себе си, са общи за всички хора на ръководна позиция?

Да, като цялото хората които са стигнали до някаква ръководна позиция са точно така – те са егоисти, не искат да изслушват, нямат търпение, само те са прави. Взимат емоционално решения. А това да управляваш емоциите е най-трудно.

1170x1755 (2)

– Колко човека управляваш?

Сега в Unique Estates са 45-46, а преди, когато съм била в Адрес, са били над 500. Като цяло сесиите, които имахме, ми подействаха доста отрезвяващо, защото в момента успешният мениджър коучва хората си, а не им казва какво да правят.

Това е нов подход, който не съм учила в университета – да имам търпението да слушам и да водя хората, докато сами стигнат до решенията, които са важни. Защото днес никой не обича да му казват как да прави нещата. Новият служител иска да има свобода, да взима решения, да се развива.

– Имаш ли си свои златни правила за работа?

Сега съм си поставила за цел да се науча да слушам хората, да управлявам емоциите си. Защото често се случва като вляза в офиса и да казват „Весела е в лошо настроение“, т.е. да ме заобикалят, което не е професионално. Човек не трябва да показва настроенията си.

– А какви силни страни разбра, че имаш?

Целта не беше да си откриеш силните страни – тях всички си ги знаем. Лидерите са фокусирани да говорят за това в какво са успешни и не си признават в какво не са успешни. Лидерът никога не е виновен, а екипът му е виновен. Има и нещо друго, много често хората се харесват или не личностно, а не професионално.

Ако можеш да управляваш емоциите си, ти няма да позволяваш личното ти впечатление да влияе на професионалната оценка. Истината е, че истинският лидер трябва да е успешен и в личен, и в професионален план. Не може да си успешен лидер, а пълен провал в личния си живот.

– Ти промени ли се след негативния фийдбек?

Аз се опитах да им обясня, че има неща, които за мен са много важни, като например да не си излизам от графика. Там разбрах, че графикът е моя фобия.

Като си изпълня всички неща, които съм предвидила за деня, аз мислех, че съм си свършила работата, а в крайна сметка ние не живеем в програмиран ден. Когато приключихме курса обаче, аз казах, че не искам да избягам от този разграфен ден и това също е решение, ако те прави щастлив. За мен да ходя на спорт, вместо да обядвам например, е по-важно.

Най-хубавото е, че се върнах със съзнанието, че вече съм наясно със себе си и съм с друга визия. Там правят едно много интересно упражнение за дългосрочно мислене. Питат те на колко години искаш да умреш и ако ти кажеш на 80, а сега си на 40, трябва да кажеш какво искаш да направиш в следващите 40 години. Защото всеки прави план – 5-годишен, 10-годишен и никой не гледа по-далеч.

1170x780

– Какво четеш в момента?

Една книга от наш професор там, която е за това колко е важно онова, което говориш на децата си. Защото ти им задаваш някакви заучени фрази, които после цял живот ги ръководят. Книгата се казва Sex, Money, Happiness and Death.

– А ти как реши, че трябва да учиш?

Аз смятам, че на 10 години човек трябва да прави някаква промяна – да смени месторабота, да започне да учи нещо, да се променя.

Но защо смятам така – защото баща ми така е казал, което е пример за това, което току-що ви разказах. И сега осъзнавам, че това може да не е правилно, но аз доскоро страшно много вярвах, че така се живее.

– Какво носиш в чантата си?

Често си нося смарт часовника в чантата – аз съм много пристрастена към него, в същото време той не е много представителен и когато съм на официални събития или срещи нося друг. Много държа да си гледам крачките и на ден да имам поне 10 хил. крачки. Отделно, когато тренирам, си следя пулса. В годините съм станала много практична, почти не нося бижута, само ако трябва да съм на официални вечери.

Друго, на което държа, е самата чанта. Може да нямам много на брой чанти, но искам да имам такива, на които държа.

1170x1755 (3)

– Какво още имаш в чантата?

Успешният търговец винаги има визитки. Дори на фитнес, когато пазарувам нося визитки, на детски рожден ден. Човек не знае кога ще срещне клиент. Имала съм много редки случаи, в които не съм носила, и не мога да повярвам, че ми се е случило.

Разбира се червило, гланц, молив, крем. Много държа кожата да е хидратирана и да има здрав вид.

Списанията на Unique Estate и брошурите не ги нося в чантата, а в колата. Дори в Сингапур, когато завършвахме, носех списания, нищо че са на български и намерих българи, на които да ги дам.

– Как се грижиш за себе си?

В последните години започнах да си обръщам повече внимание – ходя на детокс, внимавам какво ям, спортувам всеки ден. Сутрин правя кардио, вечер ходя на фитнес и това е моят ритъм. За да издържам на стреса и напрежението, трябва да уморя тялото. И друго, на което много държа, е 8-часовият сън.

1170x1753

– Какво ти доставя голямо удоволствие?

Обичам нощния живот, обичам да пия шампанско, обичам да пътувам. Като цяло съм човек на живота и затова да живея под режим и в график е нещо, което си наложих като самодисциплина. Когато работя и съм в София, спазвам този режим, когато съм на почивка – правя това, което ми носи удоволствие. Не може постоянно да си програмиран сухар. Важен е балансът.

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

 
 


Повече информация Виж всички