С малко бебе на море: не забравяйте стерилизатора

| от Хрис Караиванова |

Когато преди две години през октомври изненадващо разбрах, че съм бременна, постепенно и методично започнах да пресмятам и да си представям какво ще е да имаш юнско бебе. В представите ми това се загнезди като нещо много готино, защото от една страна, нямаше да бъда огромен кит точно в големите жеги, и от друга – нямаше да се налага да пазя малкия пашкул от студ, мраз и вируси мутанти.

Дотук добре и всичко се оказа тъкмо така, както си го мислех. Дъщеря ми се роди на 9 юни в един прохладен полулетен ден и след около седмица вече бе на първата си разходка. Всичко течеше напълно гладко до момента, в който София се изпразни, а по улиците замириса на разтопен асфалт. Аз бродех с количката като кукувица из градинките, а в горещите следобеди засядахме вкъщи, цедях кърма, хранех, стерилизирах, преварявах вода и полудявах.

Един ден, след бях разгледала около 600 снимки на приятелите си, които се пекат и пият на Градина, Смокиня, Къпина и Малина, напрежението в мен ескалира и взех радикалното решение с мъжа ми и дребосъка да отидем за уикенд до морето.

Решихме, че не може да бъде толкова трудно. Бебето ни беше почти на 2 месеца, а всички сме виждали как немци и англичани идват да почиват у нас с деца, които точно са грабнали от родилния дом. Щом те са успели да се опаковат и натоварят на самолета, как няма ние да се справим?

Ами, справихме се, но още пред колата отделихме половин час на това да се научим да сгъваме количката така, че да се прибере в багажника. Уверени, че носим шишета, студен разтвор за стерилизация, помпа за кърма, нагревател, термос и физиологичен разтвор, рязко потеглихме към Черноморието. Още на излизане от София нашата принцеса заспа и се събуди някъде около Бургас. Бяхме на върха на щастието.

След Бургас малкото човече поиска да яде и получи кърма, която невъзмутимо бях изцедила на някоя от бензиностанциите по пътя. След това беше решила и да се изака – факт, който ни напомни, че бяхме забравили непромокаемите чаршафи за повиване. По пътя си набавихме и тях, и вече бяхме сигурни, че с лекота преодоляваме всеки проблем.

Сега сигурно тръпнете в очакване да стигнем до частта, в която всичко рязко отива по дяволите, но за мое щастие, нищо толкова фрапантно не се случи. Дребосъкът спеше, ядеше или ревеше в дълбоката сянка на голямо заведение на плажа, под зоркото око на мъжа ми, който не обича да се пече. Аз пък умирах да опъвам хавлията и да се пържа, въпреки че не съм сигурна, че тялото ми беше върнало размерите, които исках да показвам на плажа.

Един от най-гадните ни пропуски по време на престоя беше липсата на стерилизатор, защото когато си на бар на плажа, е доста трудно да стерилизираш шишета със студения разтвор, който си носиш. Наистина не беше много хитро решение, но пък приятелите на бара бързо успяха да ни съдействат с вряла вода. Ако и вие планирате подобно приключение с много малък мъник, който ползва шишета, вместо цици, поучете се от вече препатилите.

Казано накратко – ходенето на море с малко бебе е мисия възможна, но не очаквайте да си починете особено. Знаете че рутината, особено в първите месеци, е страшна и тя трябва да се спазва навсякъде, дори и на две уискита насред летния бриз.

Хубавото при наскоро родените е, че те спят много, поне в случая с моята дъщеря, а и няма къде да ти избягат. Оставено в своя кош, бебето си остава там, независимо от всичко. Няма къде да падне, да се удари, да яде пясък, фас или остатъци от цаца. Храни се единствено с мляко, ето защо няма да мъкнете бурканчета с пюре или да търсите детска кухня в Китен. Не мрънка и не ви дърпа да си ходите, ако останете до късно да пиете коктейли, а напротив – заспива точно под тонколоната като пич.

За сметка на това, ако детето не спи много и е нервно, сигурно няма и да разберете, че сте на море. Бебетата на няколко месеца не могат да се забавляват по кой знае колко начини, не виждат много добре и нямат никаква координация на крайниците си. Да, можете да се правите на клоун, размахвайки цветни играчки и да пеете всички 4 детски песни, които знаете, но после ще изпаднете в немощ и всичко ще завърши с дълго приспиване на ръце и потене.

Моята лична препоръка е да поддържате близък контакт с наличните баба и дядо на вашето дете, така че да им го връчите тихо и нежно, докато палите към Каваци само с един бански и джапанки в раницата. Всичко друго ще бъде безспорно интересно изживяване, но не и истинска почивка.

 
 


Повече информация Виж всички