Родители с професия: художниците Николай Ангелов – Гари и Елисавета Ангелова

| от Росица Гърджелийска |

В града, на работата и дори по улиците, изкуството ни заобикаля под всякаква форма. Независимо дали го осъзнаваме или ценим, то заема важна част живота ни. Чувствам се много приятно и изключително горда, когато се натъкна на хора, които се прехранват изцяло чрез изкуството си. Такива са и Николай Ангелов – Гари и Елисавета Ангелова, семейство художници, изпълнени с любов и безкрайно много вдъхновение. Те са собственици на галерия „Гариели“ в Бургас и родители на две деца.

Те отговориха на няколко въпроси специално и разкриха, че баланса между творчество и семейство е възможно и постижимо.

Как се започнахте и отрази ли се връзката ви на личното творчество?

Запознахме се преди 15 години в най-вълшебния български град – Велико Търново. Познахме се веднага и любовта ни пламна мигновенно. Двамата учихме професионaлно художествени специалности, а любовта към изкуството винаги ни е събирала по особено силен начин. Винаги сме работили заедно и успяхме да създадем един наистина силен екип. След седем години съвместен живот се появи и първородният ни син – Михаил, а бързо след него и прекрасната Габриела. Родителството е най-силното и неповторимо творчество на света. То изисква много грижи, буди много тревоги, но любовта, която даваме на децата ни е незаменимо усещане. Поражда много трудности и спънки в професионалното ни развитие, но всичко това е нормално и ние го приемаме с радост.

Разкажете малко повече за „Гариели“.

Винаги сме имали общо ателие, обичаме да работим заедно. В началото на тази година реализирахме една наша мечта, отворихме собствена галерия, в която да представяме предимно фигуративна живопис – Арт студио и галерия „Гариели“. Освен нас като автори сме подбрали едни от най-добрите български представители в този стил. Скъпи за нас личности и прекрасни художници. Работим това с удоволствие и се надяваме на успех. В концепцията на фигуративната живопис винаги се крие загадъчната човешка душа, нейните копнежи и страхове. Картините разкриват различни истории с дълбоко съдържание.

Откъде черпите вдъхновението си?

Двамата с Гари работим в подобен стил, изразяваме идеите си симилярно, но всеки има своите специфични търсения. Аз (Ели), се вълнувам от заобикалящия ме свят, от актуалното, злободневното, както и от чистотата на детския поглед. Вдихновява ме обществото, силната идея за новото, за промяната, за бунта. Гари е по-елитарен, търси скритото в човешката душа, изследва я. Иска да покаже най-красивото, да внуши нежност и любов в публиката. И двамата имаме позитивните си послания към хората и винаги се стремим да дадем решение на даден проблем, тъй като изход винаги има.

Какво мислите за българската поговорка „Музикант къща не храни“, ако я съотнесем към изобразителното изкуство? Как балансирате бита с изкуството?

Битът винаги пречи на изкуството, но ние се стремим да го превъзмогваме. Славо Богу, винаги сме се издържали от изкуство, но зад всичко това стоят много години на подготовка и образование, много труд и самодисциплина.

Има ли разлика между човека-родител и човека-художник?

Човекът е човек, без значение дали е родител или творец, съзнанието му е едно. Израстваме като личности благодарение на всичко, което ни заобикаля, както и всичко което сме надмогнали.

Какво мислят децата ви за картините ви?

Децата ни се гордеят с творчеството и успехите ни. Обичат да рисуват и са убедени художници.

Случвало ли се е да „помагат“ за дадена творба? Рисувате ли заедно с тях?

Децата обичат да рисуват тайничко върху някоя наша картина. Случвало се е. Гледаме го от забавната страна и дори са се получавали страхотни ефекти.