Ранното ставане не е точно добродетел

| от MamaMia, по BBC |

Старата народна мъдрост „рано пиле, рано пее“ има модерна версия: Тим Кук, изпълнителният директор на „Епъл става в 3.45, шефът на „Фиат“ Серджо Марконе – се буди в 3.30, Ричард Брансън  – в 5.45.

Но се оказва, че навиците на част от най-успешните хора на планетата не бива да се превръщат в норма за всички останали.

Ситуацията не е точно чучулиги срещу сови, защото 50% от човечество не е нито едното, нито другото, а нещо по средата.

Една четвърт от хората са ранно ставащи, бодри и ефективни сутрин, друга четвърт са нощни птици. Опозицията ранно ставащи-късно будещи се припокрива с друга класическа опозиция – тази между хора с по-развита лява или дясна мозъчна половина, т.е. по-аналитични, кооперативни личности срещу по-съзерцателни и индивидуалистично настроени.

Редица изследвания показват, че ранно ставащите са по-упорити, концентрирани и по-лесно постигащи съгласие. Те умеят да си поставят високи цели, планират повече и като цяло имат по-развито чувство за добруване. И в сравнение със совите, са по-малко склонни към пушене, депресии или пиене.

Совите на свой ред се представят по-добре в помненето, когнитивните способности и „загряват по-бързо“, и  проявяват тези си способности даже рано сутрин. Нощните хора са по-отворени към новото и по-мотивирани да го търсят. Като цяло (но невинаги) са по-креативни. Освен това  са също толкова богати и мъдри, колкото и чучулигите.

Излиза, че ранното ставане само по себе си не е добродетел. Това че не ставате в 5.00 сутринта не значи, че не можете да станете изпълнителен директор на компания.

Ако хората бъдат оставени да стават според собствения си ритъм, те ще се справят по-добре и вероятно ще са по-продуктивни, а мисловният им капацитет е по-широк – казва Катарина Улф – биолог от Оксфорд, която изучава съня и хронобиологията. Сигурно е, че да тласкаш хората прекалено далече от естествените им предпочитания, може да донесе вреда. – Докато тялото е в покой, то произвежда мелатонин. Ако разбиете този процес и хвърлите тялото в буден режим – това може да доведе до редица негативни психологически последици.“

Изследванията сочат, че нашият хронотип или вътрешният ни часовник са в голяма степен въпрос на наследственост. Става въпрос за едни 47% наследственост, което значи, че ако сутрин се ококорвате в 5.00 причината за това вероятно е в родителите ви.

Циркадианният ритъм е нашият вътрешен часовник. Той е сложен механизъм, който ни кара да се чувстваме уморени през нощта и будни през деня. При совите той е настроен така, че те си лягат и стават по-късно и сънят при тях продължава повече време.

Годините ни също имат влияние. Децата по-често са ранобудни като с възрастта се будят все по-късно – този пик се достига в ранните 20 и после отново към 50 започваме да се будим по-рано.

Това, което е важно да запомним е, че не всички успешни личности са ранобудни и че ранното ставане не ни гарантира висок успех.

Просто при учебен и работен ритъм, настроен да започва в 8.00 или 9.00 онези, които съумяват по същото време да се докарат в добра кондиция се справят по-добре – и показват най-доброто от себе си. Обратното, когато една сова се събуди в 7.00, вътрешният й часовник смята, че тя още спи и е настроен спрямо това. Затова тя ще е гроги във време, в което чучулигата е в добра форма.

Идеята, че хората, които не стават рано и започват по-късно работният си ден, са мързеливи, е предимно културен стереотип.

 
 


Повече информация Виж всички