Приморско като антидепресант

| от Хрис Караиванова |

Има ужасно много съвети на тема къде да отидете на море това лято, ето защо аз ще ви дам една още по-ценна препоръка – къде да не ходите. Това е епицентърът на комарите, дюнерите, диалектите, квартирите, наглия обслужващ персонал, чалгата и кича. Това, дами и господа, е Приморско.

В Приморско не бях стъпвала от студентските си години, когато голяма и жадна за алкохол група се вдигнахме да проверим какво предлага този ми ти курорт. В крайна сметка, разбрахме че там всичко е чалга и прекарахме около 10 дни, пиейки водка със сок на терасата на квартирата. Имаше и ранно сутрешни изпълнения на „Излел е Дельо Хайдутин“, но нека не говорим повече за това, моля ви.

След този голям шок и сблъсък с неконтролируемо бликаща отвсякъде чалга, никога не съм помисляла да стъпя в Приморско. Съдбата обаче е кучка. Миналата седмица ми се наложи да се върна отново там по работен въпрос, като за щастие командировката беше само за една вечер. Една нощувка, да, но предостатъчно време да открия неподозирани аспекти от морската почивка. А както стана ясно малко по-късно, да си направя и една важна житейска равносметка.

Няма да ви тормозя с дълги и описателни разкази на това мое изживяване, защото ако сте стъпвали дори за час в Приморско, вие сте напълно наясно с абсолютната селяния, която цари там. Главната улица е задръстена от сергии, окичени с цялата китайска манифактура на света. Това, разбира се, е основно естетически проблем, който не би ви попречил да си изкарате страхотно. Лошото е, че няма къде да го направите.

Много от заведенията за хранене в Приморско са обикновени битови кръчми, които може и да готвят добре, но дават вид, че хигиената в и извън кухнята, е нулева. Освен това, пред повечето такива кръчми се развява плакат с гостуваща чалга звезда. Аз лично мернах предстоящата изява на Милко Калайджиев и мустака му. След дни се очакваше и появата на Десислава.

Храната по сергиите навън пък изглежда меко казано гадно. Разнообразието също липсва – отвсякъде ви гледат дюнери, древна пица на парче и нещо като бургери, но не се подвеждайте – не са гурме. Най-пресни изглеждат катмите, но гаранция няма – все пак сместа съдържа яйца. Царевицата на кочан също трябва да се инспектира добре, защото понякога преседява с дни в тенджерата и е трудно да я захванете отнякъде, без да се разделите с някой зъб.

Ако успеете да си харесате нещо за ядене, браво. Сега ще ви бъде нужна много енергия, за да откриете бар или дискотека, в които да слушате нещо различно от новия хит на Азис. Доколкото чух, има поне един такъв оазис, но не съм го видяла с очите си.

Къде ще потънете, когато нощта настъпи, това е ваш избор, но е важно и не бива да забравяте да се снабдите с антирепелент. За една вечер навън аз се сдобих с над 20 ухапвания от комари и повярвайте, усещането е отвратително. За сравнение, две седмици по-рано прекарах 7 дни в Лозенец, откъдето се завърнах без никакви подобни посегателства над личността ми. Не знам къде спи Община Приморско, но, за Бога, братя, пръскайте.

На другия ден ни се прииска да изпием по едно кафе на плажа, преди да потеглим обратно към София. Освен това, не ни се стоеше и минута повече в нашия така наречен хотел – много мизерен и неремонтиран от края на комунизма. За сметка на това, с всезнаещ и вездесъщ собственик, който ни прибра по 60 лв. за удоволствието да пребиваваме там в пълен дискомфорт.

Въпросният собственик се похвали, че цяло Приморско е заето и се пука по шевовете. И наистина, от всеки балкон – на хотел или на къща, стопанисвана от някоя баба, се ветрееха плажни кърпи, бански, потници, гащи.

В този момент, вместо да се зарадваш на туристическия подем у нас, ти иде да седнеш на тротоара и да поплачеш. Не заради всички почитатели на чалгата, които доброволно плажуват в Приморско и натрапват съсипващия си диалект на всички в близост от 200 метра. А за всички тези излъгани хора, дошли с деца, дошли с планове за приятно изкарване, дошли отдалече, без да подозират, че пристигат в най-безумното място на Черноморието.

Стъпвайки на Северния плаж, бързо открихме една друга истина – заведения на плажа с прилежащи чадъри и шезлонзи няма. Нищо, ние не сме превзети, ще си вземем напитките в пластмасови чаши, ще си постелим кърпите и ще погледаме морето. Е, вярно е, че млякото с нес беше просто студено мляко с набързо поръсена лъжица кафе вътре. Но пък сме на плажа, нали? Опънахме кърпите в свободната зона и всичко беше идилично. И така цели 10 минути, когато около нас започнаха да прииждат още плажуващи, за които личното пространство няма значение. Гръмогласни и несъобразителни люде, които постилат хавлиите си точно до твоята, сякаш ей сега ще заиграете белот.

Около час по-късно вече бяхме поели пътя обратно и тогава внезапно дойде моето просветление. Тук е моментът да вмъкна, че обичам да намирам и да задълбочавам неприятни аспекти от живота си, така че никога да не почувствам истинско щастие. И ето ме мен, един негативен чешит след ужасен престой в Приморско. Би трябвало да ми е криво от цялата селяния, на която попаднах, но не, аз се чувствам добре. Чак ми е неудобно, че съм толкова доволна и започвам мислено да разследвам какво ми е.

„Може би беше прекалено кофти и просто се радвам, че се прибирам вкъщи?“, питам се вътрешно, но знам, че не е само това. След като бях в този неописуем микс от абсурди, наречен Приморско, вече не мога да открия всички тези кофти неща в живота ми, които ме дразнят. Някак ме е срам от себе си дори да мисля за тях, защото ще изглежда сякаш се оплаквам от маникюристката си на гладуващи жени в Судан.

С две думи, преживях един малък катарзис. Видях, че хората могат да седят по цял ден на плаж, на който не им сервират ягодови фрапета директно на шезлонга. Видях, че много хора там не се интересуват от фрапета, защото си имат ланци и това е най-важното, брат. Забелязах, че повечето от хората нямат излишни пари за ягодови фрапета. Някои от хората дори не видях, защото не са имали средства за море тази година.

Много ме жегна тази равносметка, наистина. Замислих се, че живея в сапунен мехур, в който е драма да не отидеш в Куба през зимата. Същевременно дори не знаеш, че в Приморско е грозно и гадно, защото приятелите ти не ходят там. Те не, но хората още го посещават и днес то е пълно. Поради социални, културни или финансови фактори, туристи не му липсват. Обаче аз не съм сред тях, аз съм имала късмет, спасила съм се. Благодарение на низ от обстоятелства и усилия от моя страна, ходя на море, където ми е приятно. Живея в собствен апартамент със страхотното си семейство. Имам професия, кариера. Мога да си позволя доста неща. Мога да си позволя дори да съм щастлива и добре че беше Приморско, за да ми го припомни.

 
 


Повече информация Виж всички