Не е ли време е за „Десет женски изневери“?

| от MamaMia |

Наистина, да поговорим за изневерите. Но не общо за тях, а за тези от Катя Антонова, която ще ни представя един не нов, но може би позабравен поглед над тази тема табу.

Сборникът с разкази „Десет женски изневери“ от Катя Антонова е най-новата книга на издателство „Будлея“, която говори открито за тема, често заклеймявана в обществото.

Книгата разказва историите на десет жени, в чиито живот присъства изневярата – тема табу за много хора. „Десет женски изневери“ разкрива различна гледна точка към интимните взаимоотношения в една двойка и към любовта като цяло. Героините са като реалните личности, които срещаме по улицата – съобразяват се с правилата на обществото, работят, грижат се за дома и децата си. Копнеят. В сърцата им има място за онези истински дълбоки чувства, които често пъти поставяме на последно място в битието си и които по памет наричаме „любов“. Това са разкази, които плачат, смеят се, обичат.

Изданието е в книжарниците от днес, 20 ноември, когато ще се състои и официалната премиера. Събитието започва в 19:00 ч. в столичния клуб „Терминал 1“ (ул. “Ангел Кънчев” №1). „Будлея“ (импринт на издателство „Рибка“) издава книгата, редактор е Габриела Кожухарова, а графичното оформление е дело на Евгения Николова.

Ето и откъс от романа на Катя Антонова:

Дора и Евгени седяха в бара на петзвездния „Дон Пепе“. Пиеха нещо… нещо скъпо и благоуханно. Беше тиха, кротка вечер, каквато можеше да се очаква от цивилизовани и заможни курортисти.
Дора вдишваше спокойствието на нощта и слушаше околния шепот. Беше приятно, наистина приятно.
Евгени протегна ръката си и нежно я постави върху тази на съпругата си. Дора се обърна към него и му се усмихна, приемайки, че това е едно безмълвно „Обичам те“.
– Двайсет и пет години брак! – възкликна Евгени.
Тя се засмя:
– Да не повярваш.
Приближи се към мъжа си и се допря гальовно до рамото му. – Не бих отказала още двайсет и пет.
– И аз – отвърна той, но не така искрено. – Обаче, знаеш ли, мисля, че трябва да се отворим малко към… света…
Дора се ентусиазира, изправи се и зае поза, подходяща за приятен разговор.
– Да, можем да идем до Бали. Всички разправят, че е страхотно! Пък и само ние не сме били.
Евгени прехапа леко долната си устна – сякаш много се притесняваше от това, което искаше да каже.
– Всъщност имах предвид нещо друго…
– Египет? – предположи Дора. – Знаеш, че не си падам много…
– По-скоро… отворен брак… – прекъсна я Евгени.
Дора се вцепени. Гледаше, без да мига, а от устата ѝ започнаха да излизат объркани звуци.
– Какъв брак? – попита най-после тя. – Ами отворен.
– Отровен? – попита отново тя, дори с известна надежда, защото тази дума ѝ звучеше една идея по-добре.
– Отворен. Знаеш какво е… Когато съпрузите са съгласни да се срещат и с други хора.
– Но аз не съм съгласна да се срещаме с други хора!
– А защо не? Да прекараш четвърт век с един-единствен човек, може наистина да те изчерпи. Познаваме се толкова добре, имаме си доверие. Какво лошо има в малко разнообразие? Ще ни освежи. Ще избягаме от рутината.
– Бракът не може да е отворен. Помниш ли халката? Та той е синоним на „затворен“! Той е рутина. Какво ѝ е на рутината? – Дора дишаше на пресекулки, а златният кръст на гърдите ѝ извършваше офанзивно-дефанзивни движения. – Искаш да се разведем ли?
Евгени избърса лепкавото си чело и свали очилата си, които също се потяха.
– Не, мила моя, не искам развод. Точно затова предлагам отворен брак. Виждам как хората си писват, омръзват си и накрая се намразват. Не желая нещо такова да се случи и с нас. Аз… аз искам да остана с теб до края на живота си Искам ти да си моята жена. Винаги. Но просто… имам нуж- да от… нещо ново, от промяна… от малка искра… която съм сигурен, че ще разпали и огъня ми към теб…
– Евгени, това си е жива изневяра! Искаш да си изневеряваме? – Дора вече почти плачеше, а отвътре – отдавна.
– Не е изневяра… Когато сме се разбрали и сме съгласни, това не се брои за никаква изневяра.
– Но аз не съм съгласна!
Дора се изправи и хукна разстроено към лобито на хотела. Заключи се в банята и плака там близо час. Плака регулярно и през следващите пет дни. В паузите двамата говореха. Към края на почивката им Дора все пак прие идеята му за отворен брак.
Все така ставаше между тях – той предлагаше нещо, с което никак не беше съгласна, после тя плачеше, след това приемаше неговата идея, а накрая дори успяваше да се убеди, че всичко е било за добро. Например когато Евгени предложи тя да не работи, а да се грижи за семейството – Дора се отказа от кариера, но пък отгледа три здрави и щастливи деца. Какво по-хубаво! През това време Евгени започна своята частна дейност и успя да се докаже като професионалист, успя да се реализира и да натрупа пари със съвсем честен труд. От година на година домът им ставаше по-хубав, колите – по-скъпи, почивките – в по-луксозни хотели. Не са много мъжете, които успяват да осигурят на съпругата и децата си такива условия на живот. Освен ако, разбира се, не са в престъпния сектор. Евгени не принадлежеше към него. Просто беше талантлив, находчив и упорит. Какво щеше да спечели Дора като медицинска сестра? Нищо и половина. А като си остана вкъщи, му даде спокойствието да не се тревожи за децата и да се фокусира напълно върху работата си. Добра идея, изключително добра идея.
И така, Дора се прибра от ваканцията със специален подарък – картбланш да… изневерява. Иначе казано – беше се сдобила с отворен брак. Само че какво да го прави този отворен брак? Може би дори не беше необходимо да се възползва от невероятната привилегия? Все пак тя не изпитваше никакво желание за друг мъж.
Но ето че бракът на Евгени си се отваряше съвсем качествено. Той стана по-суетен, позволи си някакви мътни командировки до някакви абсолютно неработни дестинации. А в чекмеджето му с бельо пък се появи кутийка със златно бижу, дамско златно бижу. Чия ли шия щеше да краси? Вероятно на някоя, която и бездруго си беше достатъчно красива.
Отворен брак… мамка му…
Може би все пак трябваше да опита?

 
 


Повече информация Виж всички