Най-лесното за отглеждане цъфтящо цвете

| от Лилия Огнянова |

Аз съм такъв тип жена, която обича да има растения и цветя в саксия в дома си, но не искам да са прекалено много и да изискват сложни грижи. Затова съм влюбена в каланхоето и винаги имам поне две-три саксии с него.

Това е най-лесното за отглеждане цъфтящо цвете, с което съм се срещала! И ако трябва да съм честна, съм се грижила за него както ми дойде. Присаждам тогава, когато преценя, че саксията му е умаляла, без да се съобразявам какъв период от годината (или деня) е, поливам, когато ми се види сухо, от време на време го “храня” с тор за цъфтящи растения, а понякога го и окастрям, ако ми се стори, че листата са прекалено много и задушават цветовете.

До момента нямам нито едно изсъхнало или зле развило се каланхое.

От скоро живея в Скандинавието и каланхое беше първото цвете, което си позволих да си взема, тъй като се притеснявах, че ще уморя всичко друго на тия географски ширини. То се оказа желязно и засега успешно отглеждам розово, бяло и оранжево каланхое, като със сигурност ще добавя още някоя и друга саксия.

Нека обаче ви споделя малко повече за това разкошно цвете, негоавата история и специфики на отглеждане, ако искате да бъдете по-отговорен и старателен в грижите си “родител” на цвете.

Беше ми изненадващо да установя, че каланхоето е наричано “дървото на Гьоте”, тъй като известният немски поет и философ го е наблюдавал и изследвал, и така е открил много от тези лечебни свойства. Точно заради тях в Русия е известно като “лекар” или цвете с лечебни свойства.

Също така се изненадах, като разбрах, че каланхое е част от сукулентните растения, разпространени в тропическа и Южна Африка, Мадагаскар, Южна и Югоизточна Азия до Китайи остров Ява, и тропическите райони на Южна Америка. Повечето видове, които се отглеждат обаче са с произход от Мадагаскар и южна Африка.

Оптималните температури за отглеждане на каланхое по време на вегетативно развитие са между 18 и 20°С през нощта и 24-27°С през деня. По време на периода на къси дни, през нощта се поддържат 18 градуса. Температури под 17 градуса и над 24 по време на периода на затъмняване ще забавят цъфтежа. Това е проблем особено през лятото, когато температурите лесно се вдигат над 24 градуса при затъмняване.

Интересно е, че каланхоетата са по-чувствителни към високи нощни температури в началото на периода на затъмняване и не толкова чувствителни в края на същия период. Този проблем лесно може да бъде избегнат с покриване на растението след 7 вечерта и премахване на покривалото късно сутринта.

Каланхоетата по природа са сравнително устойчиви на засушаване, но това не означава, че трябва да се държат сухи. Не бива да се допуска да увяхват или да се засушават драстично.

Почвата трябва да просъхва между две обилни поливания. Продължителен период на мокра почва може да доведе до загниване на корените и стъблото. При проветриви условия и отглеждане навън се наблюдават по-малко проблеми. Важно е при поливането да има регулярност. Редуването на сухи и влажни периоди може да доведе до проблеми с корените. При често мокрене на цялото растение има опасност от развиване на ботрит (Botrytis).

Каланхоето е лесно за отглеждане растение и лесно може да се предпази от неприятели и болести. Добре е обаче да следите за няколко неща. На първо място, внимавайте за трипси – те лесно разнасят вирусни заболявания между цветята. Също така внимавайте за гъбични заболявания и мана.

Друг често срещан вредител по каланхоето е Duponchelia – това е малка пеперуда, чиято гъсеница изяжда каланхоето от вътре навън. Недостигът на цинк, към което каланхоето е особено чувствително, обикновено се изразява в бледи, дребни и деформирани млади листа. При продължителни влажни периоди се наблюдава едема – това са кафяви, твърди петна по листата.

Най-разпространено и лесно е вегетативното размножаване – отрязвате стрък с дължина 5-8 см и две двойки листа. Долните листа се премахват и оголената част се слага в пръст. Не са необходими хормони за вкореняване, тъй като каланхоето се вкоренява изключително бързо и лесно.

Примерна почва, която би била добра за вкореняване, се състои от 1 част торф и 1 част перлит или пясък.

Каланхоето развива слаба коренова система, така че може да се сади в малки саксии, но ако искате да си спестите пресаждане на по-късен етап, може и направо в големи саксии да се вкоренява.