Коя е Мата Хари?

| от MamaMia, по BBC |


Сто години след смъртта си, Мата Хари продължава да разпалва въображението. Танцьорката, която се превръща в най-известната шпионка, продължава да разпалва въображението, давайки храна на цяла плеяда фатални жени… и един много известен шпионин.

Минал е век откак Марата Хари е екзекутирана от френски взвод, след обвинение в шпионаж в полза на Германия, също толкова време е минало от раждането на легендата за холандската танцьорка, по която полудав цяла Европа. Първата й биография е издадена през 1917 – едва няколко седмици след смъртта й. Оттогава са били публикувани над 250 книги и романи, а също пиеси, телевизионни сериали и филми.

В голямата си част тези произведения са неточни, украсени и раздути, но в това има някаква поетична справедливост, тъй като приживе самата героиня непрестанно украсява, нагласяла и извърта житейската си биография. Именно собствената й митомания и образите, в които се въплъщава, подпомагат превръщането й в икона, в ходещо въплъщение на греховния секс, на блясъка, на интригите и опасността. Това е и нещото, което я води до смъртта й през октомври 1917 на 41 години.

Вероятно е наследила импулса за съчиняване от баща си – Адам Целе, собственик на магазин за шапки в Леуварден, Холандия, който се подвизавал с прозвището Барона. Той обожава дъщеря си Маргарета и я гледа като принцеса, но охолното й детство приключва внезапно в ранните й тийнейджърски години, когато родителите й се развеждат, а майка й умира скоро след това. Настанена при роднини, Маргарета посещава колеж, но след слухове за връзка с преподавател, бива изключена. Преподавателят запазва поста си.

В търсене на пари и статут, тя отговаря на вестникарска обява в рубрика за запознанства. Така 18-годишната Мартаретасе жени за 39-годишният войник Рудолф МакЛеод. Той е мобилизиран на остров Ява, където отвежда жена си. Раждат им се две деца, но бракът не е щастлив. Синът им умира, а двойката се развежда през 1902 г. Маргарета няма пари, така че оставя момиченцето Нон на бащата и заминава за Париж. Там работи като модел за художници и ездачка в цирка, докато приятел не й предлага да започне да танцува по различни салотни пред жадната за културни новости публика. Друг приятел й измисля прякора Мата Хари, което на малайски означава „окото на деня“, „изгряващото се слънце“ или „зората“ и така за Маргарета наистина започва нов ден.

Мата Хари се превръща в сензация за една нощ. Танцът й сам по себе си е доста чувствен – тя сваля един по един воалите, които покриват тялото й, за да остане само по бюстие и диадема, направени от скъпоценни камъни. При това тя настоява, че демонстрира автентичен явански храмов танц, тъй че публиката й успешно да вярва в алибито, че плаща не за стрийптиз, а за образователна сесия върху религиозните ритуали от „тайнствения Изток“, който е доста на мода в предвоенна Европа.

„Голотата й е била разглеждана като форма на изкуство, а на не търговия – казва Джули Уилрайт, авторка на книгата The Fatal Lover: Mata Hari and the Myth of Women in Espionage. – Понеже е показвала танца си в частни салони, а не в кабарета, тя е получавала респект. И понеже по нова време Айседора Дънкан и различни трупи дават нов тласък на танца, заемайки елементи не само от балета, но и от различни танцови традиции, на представленията й се е гледало като на културни преживявания.“

Тя играе ролята на Мата Хари не само на сцената. На някои журналисти казва, че е родена в Ява от родители европейци, на други, че е дъщеря на индийска танцьорка в храм. „Мата Хари персонифицира цялата поетичност на Индия – пише в Le Journal – нейния мистицизъм, чувственост и мечтателност, хипнотичния й чар.“

Освен, че става звезда на парижкия Бел Епок, тя изнася гастроли в Берлин, Виена, Монте Карло и Милано. Изобщо не й липсват любовници от отбраното общество, които да й осигуряват разточителния стил на живот, с който бързо свиква. Когато войната избухва, съвсем логично немският консул в Амстердам й предлага 20 хиляди франка, за да получава френски тайни. Все пак тя говори няколко езика, пътува из цяла Европа и е в интимна близост с политици, военни, аристократи и индустриалци. Кой, ако не тя, да знае за какво си говорят влиятелните мъже при затворени врати?

Жорж Ладу, който оглавява бюрото на френския контра шпионаж, също й предлага да шпионира, само че за Франция. Тя се съгласява, забравяйки да му каже, че вече е приела подобна оферта от врага.

Или е била изключително хитра, или глупаво наивна. Според изследователите по-скоро второто.

„Тя е била невероятно добра в това да се преоткрива – казва Джули Уилрайт. – Най-малкото го доказва, преоктривайки себе си като Мата Хари. Но онова, което не разбира е, че войната променя правилата, и влизането в шпионажа сериозно вдига залога, а не е просто поредната роля. Това вече не е представлението, в което тя си е мислела, че участва.“

На практика тя върши толкова малко шпиноска дейност, че мнозина от биографите й дори се съмняват да е била класифицирана като разузнавачка. „Ако е била шпинока – казва Пат Шипман, автор на Femme Fatale – тя със сигурност оглавява списъка на най-неспособните. Мата Хари праща некодирани писма до Ладу по пощата, обажда му се най-открито, звъни в кабинета му… тя е известна навсякъде, всички я познават и където й да се появи, неизбежно става център на вниманието… Какви шансове има подобна жена да е успешна шпионка, да не говорим пък за двоен агент?“

Прочут агент е нещо като оксиморон. Но при Мата Хари комбинацията от мистериозна тайнственост и знаменитост обяснява защо измислените шпиони от литературата и киното й дължат толкова много. Джеймс Бонд например не е нищо повече от мъжки еквивалент на Мата Хари, не само защото е сериен прелъстител и води луксозен живот, пътувайки по цял свят, а защото е дотам недискретн навсякъде да обявява как му е името.

Толкова за художествените измислици. В реалноостта никой, който третира шпионажа като бляскаво забавление, не оцелява дълго и Мата Хари не прави изключение. Тя е арестувана по обвинение в двойна агентура през февруари 1917 г. Френските власти почти не разполагат с доказателства за вината й, но загубите на страната по време на войната са толкова съкрушителни, че някой трябва да се превърне в изкупителна жертва и да понесе наказанието. Обвинителят във военния съд Пиер Бушардон не се фокусира върху делата й, а върху личността й: тя е освободена, безнравствена, пътуваща свободно, непрекъснато съчиняваща си своето минало. Никакво значение няма, че в мирно време тъкмо тези й качества са я направили звезда. По време на война те са достатъчни, за да я уличат.

През следващите десетилетия Мата Хари се превръща в архетипната съблазнителка: дяволът в рокля, който доказва, че сексуално освободените жени… заслужават наказание. Феминистката критика пък вижда в нея личност, просперирала в един мъжки свят, благодарение на това, че е била креативна и си е изградила собствена идентичност, нехаейки за традиционните очаквания към жената.

Образът е вълнуващ, сред най-известните актриси, играли Мата Хари, са Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Името си и държи дори Мата Космата.
Факт е обаче, че след всички филми, книги, биографии и изследвания Мата Хари си остава забулена в тайнственост, ние още не знаем всичко за нейните действия и за мотивите, които са я водили. Воалите вече са се вдигнали, но примамката още е тук, все така вълнуваща и възбуждаща.