Винаги, когато наближат абитуриентските балове, се сещам за високи обувки - може би защото моята абитуриентска вечер беше първият път, в който откровено ми се е искало да изхвърля обувките си и никога повече да не обувам нищо.
Изненадващо е колко много жени и днес твърдо вярват в силата и сексапила на тънкото токче, въпреки неудобствата, които то неизменно носи със себе си. От дупките и паважа, до хлъзгавите каменни или ламинирани подове - всичко е против токчето. Въпреки всичко обаче, то оцелява.
Според данни на Statista, над 33% от жените в Европа притежават поне един чифт обувки с ток над 7 см, а 60% признават, че носят такива поне няколко пъти в месеца - главно поради усещането за самоувереност и стил.
82% от жените, участвали в проучване на Американската психологическа асоциация (APA), посочват, че носят обувки с ток, когато искат да изглеждат по-впечатляващо в социален или професионален контекст. 58% заявяват, че токчетата ги карат да се чувстват по-мощни и контролиращи ситуацията.
Интересно е, че в друго проучване на College of Podiatry (UK, 2015) се установява, че жените издържат средно само 1 час и 6 минути на висок ток, преди да почувстват болка - показателно за конфликта между стил и комфорт.
Въпреки, че има удобни алтернативи, като мокасини или маратонки, токчетата остават незаменим избор за специални случаи, интервюта, презентации и вечерни срещи.
Може би ще се изненадате, но високите обувки първоначално са носени... от мъже. В Египет ги носели жреците по време на ритуали, за да се издигнат символично по-близо до боговете. В Древна Гърция и по-късно в Рим високите обувки (наричани "котурни") се използвали главно от актьорите в театъра, за да се различават социално и физически на сцената - по-високият ток означавал по-важен герой. В Персия воините обували обувки с токове, за да се задържат по-добре в стремената.
По-късно, през XVII век, токчетата стават знак на аристократичен статус в Европа - самият Луи XIV въвежда червени токове, които можели да носят само най-близките му придворни. Те били не просто моден акцент, а знак на политическа лоялност и ранг. Интересен факт: кралският едикт забранявал на обикновените хора да носят високи токчета.
Жените започват да носят токчета, за да се доближат визуално до социалната роля и власт на мъжете.
С времето обаче високите обувки се превръщат в символ на елегантност, еротика и независим стил, особено с възхода на модните къщи през XX век.
Обувките с тънък ток са измислени от знаменития Салваторе Ферагамо, който посветил живота и всичките си действия на това да измисля и подобрява модели обувки. Всеки си има цел в тоя живот, както се казва, а неговата са били обувките. Казват, че е измислил подметките тип "платформа" защото една от клиентките му се оплакала, че усеща камъчетата в настилката през тънките си поддметки.
Салваторе Ферагамо вярва, че "обувките са основата на цялостния стил на човека" - и с това убеждение създава дизайни, които и до днес се считат за върховна естетика и майсторство. Колекциите на марката и днес носят почерка му - комбинация от скулптурна форма, фини линии и луксозни материали.
През 1954 г. Ферагамо създава един от най-емблематичните си модели - обувките "Marilyn" с изящен ток, създадени специално за Мерилин Монро. Дизайнът е комбинация от чувственост и баланс и се превръща в синоним на холивудския блясък. Това, което отличава обувките на Ферагамо, е не просто елегантността им, а вниманието към анатомията на стъпалото и стремежът към комфорт, без компромис с красотата. Именно той патентова през 1955 г. стоманената арка, вградена в подметката на високите токчета - иновация, която прави обувките по-устойчиви и по-лесни за носене.
Ферагамо живял само 62 години, през които създал над 20 000 модела обувки и останал завинаги легенда в света на модата. Въпреки, че могат да бъдат страшно неудобни, те остават задължителни за всяка дама със самочувствие. Необяснимо, но факт.
