Кое не им е наред на новогодишните обещания?

| от по Би Би Си |


Потискали ли сте се, когато не успявате да изпълните нито едно от новогодишните си обещания. Не сте сами. Оказва се, че само 8% от хората, които си обещават неща за нова година, успяват да ги осъществят, според проучване на Университета Скрантън.

„Отлагането и изоставянето на намеренията са заложени в самия акт на новогодишното обещание“, обяснява Тимъти Пихил, асоцииран професор по психология в Университета на Отава, който от години изследва феномена на отлагането.

Новогодишните обещания се оказват дяволски трудни за осъществяване.

„Част от проблема се дължи на факта, че често си поставяме нереалистични цели, подведени от погрешното убеждение, че ще бъдем „напълно различни“ през новата година, казва психотерапевтът Рейчъл Уейнстейн, която преподава финансови и житейски умения на милениали. Проблемът се задълбочава, когато чуем още по-раздутите намерения на колегите и приятелите си, а маркетинговите послания довършват картината.“

В действителност „промените идват постепенно и изискват време“, обяснява Уейнстейн.

„За мнозина новогодишните обещания имат подриващ ефект, за който даже не си даваме сметка – казва Джоузеф Лучани, психолог от Ню Джърси. – След няколко неуспешни опита да следваме решенията си, ни завладява усещане за личен провал и разочарование, че не живеем според очакванията си.

Празничните обещания са празни обещания – обяснява той. – Ние минаваме от празничната приповдигнатост към „о, това е твърде трудно“. Разочароваме се от себе си и ставаме боязливи, когато трябва да чертаем други планове през годината.“

Защо не става?

Ако наистина искате да успеете, не чакайте 1 януари, а започнете веднага. Обвързването на решението с някаква бъдеща дата е форма на „културно прието отлагане“ – което значи, че се чувстваме добре, докато описваме на другите, склонни да ни слушат, какви ще станем, но мине ли 1 януари, решаваме, че е прекалено трудно.

И така, не отлагайте: решите ли нещо – правете го. Например купете си удобни маратонки за тичане и започнете с къси тренировки, вместо да заявите на всеослушание, че през новата година ще пробягате маратона.

Също така не се хвалете пред приятелите си, преди наистина да сте постигнали успех. Понякога дори само говоренето за амбициозни цели дава усещане за успех, а това е капан. Понякога да разгласите намеренията си е най-опасното нещо, понеже носи краткосрочно чувство за награда.

Ако си поставите малка, но реалистична цел, не отстъпвате от големите си амбиции. Ако вече спортувате регулярно, е по-лесно да добавите трета тренировка към съществуващите две. Успеете ли, това ще усили увереността ви и ще ви мотивира да си поставите следваща цел.

Няма нищо лошо в това новогодишното обещание да е твърде лесно. През февруари можете да го усложните.

А ако много пъти вече сте се проваляли с едни и същи обещания, този път си поставете по-реалистични цели. Вместо всеки път да се проваляте по един и същи начин, сменете гледната точка и отношението и се опитайте да калите мускула на самодисциплината с други упражнения и си докажете, че можете, пък било то и в някаква дребна цел.