Първият учебен ден

| от |

Първият учебен ден – всъщност не е първи, защото тази година се падна на 17-и септември, когато е и празникът на София и имен ден на 50% от жителите на България. Някакси се загуби еуфорията около празника, в който децата ни тръгват на училище.

Така или иначе моята еуфория се изпари в момента, в който синът ми ме помоли да не ходя с него на първия му учебен ден – вече бил достатъчно голям, за да се справи сам. Въпреки молбата му се направих на недоразбрала и го последвах до училищния двор, където отново бях натирена, но този път от класната му, защото те вече били големи и тя искала да ги посрещне в новата им стая без присъствието на родители.

Явно той беше пораснал, а аз не го бях разбрала. Разбира се, след празненството и тайните думи на учителката, бях използвана за носач, който да отнесе тежките учебници до дома. В този момент първият учебен ден за мен започна с подвързване на учебници, тетрадки и помагала, надписване на етикети, сортиране на пособия по различните предмети и закупуване на някои допълнителни неща, за които не бях разбрала, че присъстват в учебната програма.

Явно не беше пораснал толкова, че да се справи сам с подобна хамалогия – да се радвам ли или не?! В този момент се замислих, докато надписвах поредния етикет „Тетрадка по английски език на…“, че другата година няма да има нужда от мен дори и за подобна помощ и ми стана мъчно. Детето ми растеше с всяка изминала година и скоро нямаше да има нужда от мен. Ще стане голям, ще отиде в колеж, ще си намери гадже, ще се ожени, ще му се роди дете и аз ще се превърна в онази гадна свекърва, която постоянно ще се меси в живота му. Ще го напътствам него и съпругата му как да си гледат детето, а те ще ми се дразнят, особено тя, ще спре да ми се обажда и да иска да му надписвам етикетите.

В този момент осъзнах, че не съм му обръщала достатъчно внимание или съм, но не ми е било достатъчно. Замислих се, че е доста егоистично от моя страна да мисля само за себе си и от какво имам нужда аз, затова му метнах учебниците и го оставих сам да си ги подвърже – нека да свиква, нали другата година ще иска да е още по-самостоятелен.