Какво ще правим, когато роботите ни вземат работата?

| от Guardian |


Повечето от професиите, които съществуват днес, може да изчезнат през следващите десетилетия. Изкуственият интелект замества хората във все по-разнообразни дейности и във все повече видове работа. Възможно е да възникнат ред нови професии: дизайнери на виртуални светове например. Но тези професии сигурно ще изискват повече креативност и гъвкавост и не е ясно дали 40-годишен безработен шофьор на такси или застрахователен агент ще съумеят да преоткрият себе си наново като виртуални дизайнери (опитайте се да си представите виртуална реалност, създадена от застрахователен агент). Пък и дори застрахователният агент да съумее да се превърне във виртуален дизайнер, прогресът напредва с такава скорост, че през следващите десетина години като нищо ще му се наложи отново да се преизмисля.

Проблемът не е в създаването на нови професии. Същественият проблем е да се създадат професии, в които хората да са по-добри от алгоритмите.
До 2050 г. ще се появи нова класа хора – безполезната класа. Хората, които не просто са безработни, а и няма какво да работят.

Същата технология, която ще направи хората ненужни, може също така да изхранва и поддържа безполезната маса чрез схеми от типа на универсалния базов доход. Реалният проблем тогава ще е масите да бъдат държани заети и доволни. Хората трябва да се занимават с нещо или полудяват. Е, какво би могла да прави новата безделна класа по цял ден?

Един от възможните отговори е – компютърни игри. Излишните за икономиката хора може би ще прекарват все повече време в светове с 3D реалност, които ще им осигуряват много повече вълнения и емоционални преживявания от „реалния свят“ навън. Това всъщност е едно много старо решение. Хиляди години милиарди хора са намирали смисъла на живота в игрите на виртуалната реалност. В миналото сме наричали тези виртуалности „религии“.

Какво друго е религията, ако не голяма виртуална игра, играна едновременно от много хора? Религии като исляма и християнството създават измислени правила като „не яж свинско“, „повтаряй една и съща молитва по едно и също време всеки ден“, „не прави секс с някой от твоя пол“ и тъй нататък. Подобни правила съществуват само в човешкото въображение. Нито един природен закон не изисква повтарянето на едни и същи магически формули, нито пък забранява хомосексуалността или яденето на свинско. Мюсюлманите и християните минават през живота, опитвайки се да бележат точки в любимата си игра. Молиш ли се всеки ден, печелиш точки. Забравиш ли молитвата, губиш точки. Ако до края на живота си си спечелил достатъчно точки, след като умреш, ще отидеш на по-високото ниво на играта (познато още като Рай).

Религиите ни показват, че за виртуалната реалност не е нужно да си затворен в изолирана кутия. Вместо това тя бива налагана върху физическата реалност. В миналото това се е правело чрез човешкото въображение и с помощта на свещени книги, а през 21 век може да се прави със смартфон.

Преди време излязох с 6-годишния ми племенник Матан на лов за покемон. Докато ходехме по улицата, Матан гледаше телефона си, който му помагаше да вижда покемони насякъде около нас. Аз не виждах нищо, понеже нямах смартфон. После се появиха още две хлапета, които ловуваха покемони по същите улици, и почти се сбихме с тях. Ситуацията ме порази заради приликата с конфликта между евреите и мюсюлманите за свещения град Йерусалим. Когато погледнете обективната реалност на Йерусалим, ще видите само камъни и сгради. Никъде няма никаква святост, но ако го погледнете през smartbooks (умните книги, те.е библията и Корана) ще видите свети места и ангели навсякъде.

Идеята да се намери смисъла на живота чрез играене на виртуална реалност разбира се не монопол на религиите, но и на различни светски идеологии и начини на живот. Консуматорството също е виртуална игра. Трупаш точки, придобивайки нова кола, пазарувайки скъпи марки и ходейки на ваканции в чужбина и ако имаш повече точки от другите, можеш да решиш, че си победител в играта.

Може да възразите, че някои хора наистина се радват на колите и ваканциите си. Това със сигурност е вярно. Но и религиите наистина се радват на молитвите и церемониите, а племенникът ми на ловуването на покемони. Накрая в човешкия мозък наистина протича реално действие. Има ли значение дали невроните са били стимулирани от гледането на компютърния екран или от зяпане на карибския курорт или от съзерцанието на рая чрез вътрешния ни взор? Във всеки от тези случаи смисъла, който приписваме на гледката, е генериран от собствените ни мозъци. Не реалността „там отвън“. Според научното познание човешкият живот няма смисъл. Смисълът на живота винаги е съчинена история, създадена от нас, хората.

В свое изследване на боевете с петли на остров Бали, антропологът Клифърд Грийтс описва как на острова хората прекарват много време и пари в залагането на битки между петли. Залагането и игрите изискват сложни ритуали, а резултатите имат съществено отражение върху социалния, икономическия и политическия статут и на играчите и на зрителите.

Боевете с петли се оказват толкова важни за жителите на Бали, че когато индонезийското правителство ги обявява за незаконни, хората пренебрегват закона и риска от солидни глоби. За хората от Бали боевете с петли са „дълбока игра“ – измислена игра, в която е инвестиран толкова много ресурс, че се превръща в реалност. Един антрополог от Бали вероятно може да напише подобно есе върху футбола в Аржентина или юдаизма в Израел.

Всъщност една определена прослойка от израелското общество представя интересен лабораторен експеримент как ще живеем, когато останем без работа. В Израел една част от ултра ортодоксалните мъже не работят. Те преживяват живота си, изучавайки свещени ръкописи и изпълнявайки религиозни ритуали. Те и семействата им не умират от глад, донякъде защото съпругите им работят, донякъде защото правителството им осигурява щедри субсидии. И въпреки че живеят в бедност, правителствената подкрепа им дава възможност да преживяват, без да им липсват основните неща.

Ето я идеята за универсален базов приход в действие. Независимо че са бедни и не работят, изследване след изследване се оказва, че ултра ортодоксалните евреи декларират по-високи нива на задоволство от живота от коя да било друга прослойка на израелското общество. В глобалните проучвания на житейското задоволство, Израел почти винаги е на върха, не без приноса на тези неработещи мъже, играещи „дълбока игра“.

Не е нужно да ходите до Израел, за да видите как работи света на хората, останали без работа. Ако имате у дома си тийнейджър, който харесва компютърни игри, можете да проведете експеримент. Осигурете му минимална субсидия от кока-кола и пица и оттеглете всички претенции за работа и родителски контрол. Най-вероятно тийнейджърът няма да излезе от стаята си дни наред, погълнат от екрана. Няма да си прави домашните или да помага вкъщи, ще пропусне училище, ще пропусне хранения, даже ще спре да се къпе и да спи. Малко вероятно е да започне да скучае или да страна от липса на цел. Поне не скоро.

Вероятно виртуалните реалности са ключът към осигуряването на смисъл за негодните класи след отпадането на работата. Тези реалности може да се генерират от компютри, а могат да се генерират извън компютъра, и да вземат формата на религия или идеология. Може да е комбинация от двете. Възможностите са безкрайни и никой със сигурност какви дълбоки игри ще ни занимават през 2050 г.

При всички положения краят на работата не означава край на смисъла, понеже смисълът се генерира по-скоро от въображението, отколкото от работата. Работата е съществена за смисъла само според някои идеологии и начини на живот. Английските джентълмени от 19 век, ортодоскалните евреи днес и децата от всички епохи по целия свят, намират много интересни и вълнуващи неща в живота, без да работят. Хората от 2050 г. може би ще са в състояние да играят дълбоки игри и да създават много по-сложни виртуални светове отколкото във всяка друга историческа епоха.

Но какво да кажем за истината? Наистина ли искаме да обитаваме свят, в който милиарди хора са потънали във фантазии, преследващи измислени цели и подчиняващи се на въображаеми правила? Е, харесва ви или не, това е светът, в който вече сме живяли хиляди години.

 

Ювал Ноа Харари преподава в юдейския университет на Йерусалим и е автор на книгата Sapiens: A Brief History of Humankind and Homo Deus: A Brief History of Tomorrow.

 


Повече информация Виж всички