Битът убива любовта: една история за секс, бит и драконови кралици

| от Жозефина Цветанова |

Всичко започна с един подпис, една глътка шампанско и едно „Честито!“.

И ето че вече бях омъжена. Госпожа.

Четири дни по-късно намерих първия недвусмислен знак за свещения съюз между мъжа и жената, влязъл в сила. Чорапи на топка върху холната масичка. Месец по-късно се улових да простирам бели слипове в 4 сутринта. Не мина много време и изпържих първите си яйца. Без мазнина.

Дивият секс по кухненски плотове, ненадейните орални пърформанси в колата и дрънченето не белезници избледняха в тъмната прегръдка на миналото и на тяхно място се настаниха кисели разговори на тема „как е минал работният ден“ и задушевното потропване на тенджери в миялната машина. Козметичката, отговорна за кола маската ми взе да забравя лицето ми (или още по-зле: други части на тялото ми), а екс гаджето ми – настоящ съпруг започна да се увлича повече да ми говори за новите си технологични джаджи, отколкото да ми обръща внимание „в онзи смисъл“.

Казах си: „Така нещата не могат да продължават. Битът убива любовта.“

Реших да го посрещна от командировка подобащо – с ролева игра, която да се превърне в прелюдия към необуздано сливане на душите и телата ни. Избирането на жена, в която ловко да се превъплътя, не отне много време. Френската камериерка, полицайката и медицинската сестра отпаднаха бързо. За Ким Бейсинджър бях твърде млада, а за Майли Сайръс – твърде стара. За Кейт Мос – твърде дебела, а за Ким Кардашиян – твърде слаба. Решението дойде с последния епизод на Game of thrones – за една нощ щях да се превърна в родената в буря, неизгоримата, майката на драконите и дотракската халееси – Денерис Таргериен.

Една руса перука и една провлачена роба от second hand бутика „Шик Шик“ на Красно село по-късно, бях почти готова. Трябваше ми само шепа кал и няколко килца надолу. След задълбочено търсене в Google на „как да отслабна с 4 килограма за един ден“ и отхвърляне на възможността да пия само вода, тъй като щях неимоверно да огладнея, се спрях на еднодневна сливова диета. Набавих кал от близкия строеж и наденах на пищящата котка драконови рогца от Jumbo.

Настана вечер. И месец и половина без секс. Звездите нашариха майското небе, което се спускаше като покров върху спомена за оргазмите ми.

Проверявам реквизита за последен път: перука – на мястото си, вежди – гъсти гайтани, надраскани с жълт маркер, под робата – нищо.

Мъжът ми си отключва и влиза в полумрачния коридор, носейки скъпия си куфар, с леко поизмачкана от пътуването бяла риза и разнасящ деликатно ухание на хотел. От другата страна аз се потя от напрежение, скалпът ми изгаря от сърбеж под перуката, а мозъкът ми е изтръпнал от фантазии за глава, удряща се в таблата на леглото, приглушени стонове и усещане за лек електрошок в крайниците.

В този момент разбирам, че нещо не е наред. Вероятно сме попаднали в паралелни вселени, тъй като се оглеждам в огледалото на уморените му очи му и вместо една секси драконова майка, виждам нелепо чучело с петна от червило по бузите, накривена сплъстена перука и стресирана котка под мишницата.

Мъжът ми бързо се окопитва от шока, разбира за какво иде реч, вдига ме на ръце и ме понася към спалнята на горния етаж. Тревогата за благото на кръста му е изместена от всички онези фантазми, които се размножават в женската глава от времето на романите на Арлекин. „Той разтваря нежната й роза с пръсти и заравя глава между напращалите й бедра“, „ Той леко загризва зърното й и започва да върти езика си, ухаещ на мента, около него“, „Той вкарва мъжеството си в нейната божествена мида с все по-мощни тласъци“ и прочие. Знаете за какво говоря.

Изплъзваме се от дискурса на Арлекин, когато съпругът ми забелязва, че прозорецът е широко отворен, което, както разбрах след сватбата, е фатално за здравословното състояние на сливиците му. Елиминираме зловещата опасност от простуда и продължаваме. Робата пада първа. Върху нея се струпват сакото му, ризата, панталона, колана и гащите със Sponge Bob, които му подарих за първата ни годишнина. Бутам го на леглото, мятам се върху него като гепард върху антилопа, забивам нокти в рамената му и го обкрачвам, опъвайки главата си назад, както пише в Cosmopolitan (за да не се вижда двойната брадичка – опасност номер 1 при поза „ездачката“).

Дългоочакваният момент е на един сантиметър разстояние, когато се случва немислимото. Сливите.

Хуквам надолу по стълбите, потискайки едновременно чревните позиви и пристъпа на паника, хлъзвам се и политам напред като един неловък хибрид между Карлсон, който живее на покрива (но без перката) и карикатура на Денерис от Game of thrones.

По време на полета пред очите ми се изнизват като на лента моменти от отминалия ми сексуален живот.

Приземявам се върху куфара на съпруга ми, който омекотява удара на голите ми телеса. Уви, същото не може да се каже за носа ми, който се взривява във външната врата и започва да кърви ведно с незаводолената ми душа.

И в този момент разбирам. Битът убива любовта.