Великденското яйце е универсален символ на живота

| от MamaMia, по БТА |

Великденското яйце е универсален символ на живота и заради това е възприето и от християнската църква като олицетворение на Възкресението, коментира доц. д-р Светла Ракшиева – научен сътрудник в Инcтитyтa зa eтнoлoгия и фoлклopиcтикa с Eтнoгpaфcки мyзeй към БAH.

Възкресението е възраждане за новия живот, червеното е кръвта на Христос, пролята за спасението на човечеството, посочи Ракшиева. Според нея българският народ има смесица от вярвания, съчетаваща християнски упования и представи с народните такива. Червеният цвят е натоварен от народната вяра с особена магическа сила да прогонва злото, допълва експертът.

Първото яйце е червено и не е писано

Задължително първото яйце е червено и не е писано, то е дюс, посочи Ракшиева. По думите й единствено във Велинградско има изключение, където понякога изписват обикновен кръст. Това е т.нар. Велико яйце, което е хубаво да е снесено на самия Велики четвъртък, поясни етнологът.

След като жените сложат точици по челата и бузките на децата и пребаят, първото яйце се поставя пред иконата, където през цялата година пази къщата от зло и носи късмет, пълнота, богатство, плодородие. Ако някакво бедствие връхлети къщата, яйцето се изнася навън, за да го спре. С яйцето могат да отвръщат вода на болния, за да го лекуват, разказа Ракшиева.

Едно време са използвали естествени оцветители – корени от брош, люспи от лук, риган, коприва, спанак, кукуряк, ябълкови кори, орехова шума, за да могат стопанките да боядисат яйцата в жълто, оранжево, жълто-зелено, като синият цвят се е появил малко по-късно. Яркочервен цвят жените постигали, като използвали тресчици от червено бразилско дърво. Технологията имала най-голямо приложение в Самоковско. Тогава боите били скъпи, жените ги купували от праматарите.

До Първата световна война анилиновите багрила не са били познати нито у нас, нито в останалите европейски страни. Жените боядисвали яйцата със същите бои, които приготвяли, за да си боядисат преждите. По-богатите купували от бакалницата вносни багрила. Едва след навлизането на анилиновите бои цветовата гама много се разнообразила. Тогава се появило оранжевото, розовото, електриково синьото, лилавото и др. Също така цветовете станали много по-интензивни за разлика от тези, които могат да се получат от естествените багрила.

Боядисването на яйца е женска работа

Боядисването на яйца е женска работа, твърди Ракшиева. Много отдавна е имало гравиране на яйца от монасите в манастирите, тъй като те разполагали с тънки инструменти, с които правели микроскопични резби. Затова върху повърхността на предварително боядисаното яйце гравирали евангелски сцени, кръстове и различни изображения, свързани с живота и страданията на Христос. За съжаление, нямаме запазен нито един образец, тези яйца са били подарявани на поклонниците, на по-известни личности, на ктиторите,посочи етнологът. По думите й това е единствената техника, практикувана от мъже.

В България по принцип е преобладавало изписването на яйцата с писалка и като цяло с това и с боядисването им се занимавали само жените. С разнообразяване на видовете оцветители се променили и техниките на боядисване. В наше време жените са претоварени, много заети, поради което трябва много бързо да боядисат яйцата. Затова писалката с восък е заменена от парче памук, върху което се капят различните цветове, в него се завива яйцето и то става шарено, поясни експертът.

Тя разказа и за друг вариант, при който сухи люспи от кромид лук се нарязват с ножица на дребни парченца и намокреното яйце се овалва в тях. Люспите се прикрепят с марля, след което се пускат в контрастна боя, например яркосиня, или зелена. Люспите изпускат жълто, то се примесва с тези цветове и става много интересна пъстра мозайка върху яйцето, разказа Ракшиева.

Сега има и начин за боядисване с пяна за бръснене. Покапват се от различните цветове по нея, размесват се с пръчица, за да образуват интересни, красиви фигури и яйцето престоява в смесицата 5-10 минути. Или различни цветове лак за нокти, насипани в паничка с вода, образуват на повърхността интересно цветно покритие, което може да формира различни фигури по яйцето. То не бива да се пипа с ръце, а да се извади с щипка, за да не останат отпечатъци, съветва Ракшиева.

От ненужни цветни копринени вратовръзки могат да се отрежат парченца, да се обвият около яйцето, да се пристегнат с ластиче, или с конец, след което заедно с него да бъдат пуснати и варени в горещата вода. Така щампата от коприненото парче се пренася върху повърхността на яйцето. Съществуват стикери, ваденки, напоследък много модерен е декупажът, изброява Ракшиева.

Любимата българска щриховка е точката

В България по великденските яйца никога няма черен цвят. Веднага, щом прекрачим границата, още в Сърбия, той се появява и може да бъде фон на цялата рисунка. У нас се говори само за червено яйце. Дори и да боядисваме в други цветове, пак казваме, че червим яйцата. Другата особеност е, че при изписване с восък, нашата писалка е дебела и с нея не могат да се правят много фини орнаменти, както например в Румъния, посочи етнологът. Затова нашата любима щриховка е точката. Освен това, според Ракшиева, българските яйца са много графични.

В Ихтиманско е съхранен уникален стил – там рисунката се прави с восък и определени части от нея се оцветяват с бои, които жените приготвят от жълтъка на яйцето, размесен с боички на прах. Това нещо не се среща в другите държави, то е специфично за българската народна култура, подчерта етнологът. Отпечатването на тревички, цветчета, прикрепени с марля, или с чорап, като техника, съществува в цяла Европа. Също растенията, които се използват за багренето на яйцата, в повечето случаи, са едни и същи, обясни Ракшиева.

По думите й печатите върху яйцата могат да се изчистят бързо с пепел от печката на дърва и с микрофибърна кърпичка. Домакини ги премахват и с помощта на пила за нокти, съветва Ракшиева. Тя определя изписването на яйцата като красота и естетика, символика и фантазия.

 
 


Повече информация Виж всички