Сто години кърмене

| от Хрис Караиванова |

Кърма is a bitch, мили ми майки. Не към децата ви, разбира се, там преимуществата са известни всекиму. Ако не внимавате обаче кърмата ще превземе живота ви и за разлика от кармата, която уж е предопределена, вие сами ще си навредите. Процесът на лактация някак неусетно притъпява сетивата, за да те понесе към един измислен свят, където детето е вечно здраво, стига да суче, а и то само ще се откаже от тази манна небесна, когато реши, че е готово, нали?

Разбира се, ако разчитате на това, може спокойно да накърмите сина си, преди да излезе да се напие нечовешки на абитурентския си бал.

Въпреки че не харесвам пословици, искам да ви кажа, че всичко хубаво трябва да е с мярка. Същото важи и за кърменето. Освен че напоследък изчетох купища информация по темата, ви го съобщавам триумфално и от личен опит. Какво се случи при мен? След раждането на дъщеря ми, нещата тръгнаха зле в посока изцеждане на кърма с помпа на всеки 3 часа, придружено от ужасни болки и рани, които не отшумяват с времето, повярвайте.

Окрилена от мисълта за това какви уникални вещества давам на бебето си, реших да издържа поне 2 месеца, така че да му дам добър старт. Нищо че ревях при всяко изцеждане и въпреки това, че животът ми се превърна в кошмар, подчинен на това да тичам вкъщи на всеки 3 часа насред едно прекрасно лято. Вярно е, че имах и фриволни моменти, когато си позволявах да изляза за повече време, но това водеше до подозрителното ми 15-минутно бръмчене в някоя тоалетна. Съмненията за усамотяване, заедно с вибратор, за съжаление са неверни. Кой мисли за секс, когато има гладно бебе и електрическа помпа?

Най-налудничавото в тази моя история е, че я разказвам в минало време, а всъщност епопеята ми още не е приключила. Срокът от 2 месеца, който си дадох, се удължи на 3, после на 5, докато мъчителното ми кърмене продължава и до днес, когато дъщеря ми е вече на 7 месеца. Някои ще си кажат, че саможертвата си струва в името на детското здраве, аз също мислех така в началото на мазохистичните си прояви.

Само че този стремеж да дам най-доброто на бебето започна да се превръща във фикс идея, подхранван от всевъзможни кампании в подкрепа на кърменето до живот и градски легенди за вечно здрави сучещи деца. Да, вярно е, че бебето ми все още не е боледувало. Но, съгласете се, не е нормално майките да живеят в страх дори да произнесат прокълнатата фраза „адаптирано мляко“, още повече да признаят, че сами са избрали този път и не съжаляват. Много са жените, на които се налага да лъжат, че кърмата им е спряла, за да оправдаят решението си. А най-тъжното е, че им се налага да се оправдават пред себе си, най-страшния съдник.

Аз съм от тези жени, които не подкрепят кърменето до предучилищна възраст и именно вменената вина е причината за това. През май 2012 г. сп. TIME излиза с корица, на която 26-годишната Джейми Грумет отривисто кърми почти 4-годишния си син. До снимката стои провокатвния въпрос „Достатъчно добра майка ли сте?“ (Are You Mom Enough?), а статията обсъжда казуса с „привързаното родителство“ (attachment parenting), термин, въведен от д-р Уилиам Сиърс. Методът подкрепя бързото родителско откликване на нуждите на детето, съответно отрича възможността то да бъде разглезено при взимането му на ръце при всеки плач. За съжаление, тъй като този метод е изцяло въпрос на баланс, много майки и бащи не успяват да се задържат на повърхността и потъват в дебрите на отстъпчивостта, компромисите и вечното „да“, дори на капризите.

Така, изхождайки от привързаното родителство, стигаме до една от причините кърменето в някои семейства да продължава безкраен брой години. Позовавайки се на това, че искат да удовлетворяват нуждите на детето си, майките губят контрол, оставяйки на малките да изберат кога да се отбият.

Изследванията обач, сочат, че дете на 3 или 4 години не би могло да вземе такова решение, тъй като не може да го осмисли в дълбочина, а и вече е пристрастено сукалче. Ето защо в повечето случаи пак майката избира момента на отбиването. А колкото повече отлагаш, толкова по-трудно става. Уплашена от това, че ще прекъсне магическата връзка между нея и детето, докато то суче, майката продължава с кърменето, залъгвайки се, че не всичко е на емоционално ниво, а дава и редица здравословни ползи. Да, за вас, може би, поддържайки фигурата по-стройна. Знайте обаче, че лекарите се обединяват около тезата, че след 2-годишна възраст кърменето няма ефект върху детския организъм – положителен или отрицателен.

Прекомерно дългото кърмене бива подхранвано и от някои други фактори. Сред тях са и препоръките на Световната здравна организация, според която е добре да кърмите до 2-годишнината на бебето и след това. Терминът „след това“ остава неразгадан като точно времетраене, ето защо започва да се тълкува погрешно. Общественият натиск също оказва своето силно влияние – тези, които не кърмят, не държат достатъчно на децата си.

Така рекламна кампания в Мексико през 2014 г., промотираща кърменето, бива нападната от здравните специалисти. Голи до кръста популярни жени се появяват на постери, а гърдите им са закрити от надписа „Не им обръщайте гръб, дайте им гърдата си“. Лекарите веднага обръщат внимание на вината, която кампанията вменява на майките, които по различни причини не успяват да кърмят повече от няколко седмици, да не говорим за 2 или 5 години.

Всъщност, освен че няма доказателства за здравословните ползи от кърменето на 5-годишното ви отроче, има реални случаи за това как то може да навреди на може би безоблачния ви живот. През 2015 г. в интервю британката Майра Доусън, на 36, споделя, че ако може, ще продължи да кърми 5-годишната си дъщеря, докато стане на 10. Майката настоява, че детето й е много по-умно заради кърменето и същевременно позволява на малката да поделят едно легло нощем. Това обаче се отразява зле на връзката й със съпруга й, който се налага да спи в друга стая. За него кърменето ощетява както романтичния живот между съпрузите, така и общуването му с дъщеря му, която суче тогава, когато той би искал да й прочете приказка за лека нощ.

Друга майка разказва: „Кърменето причини огромни проблеми с брака ми. Въпреки това, поставих децата преди мъжа си по важност и продължих въпреки всичко“. Нещата отиват още по-далеч при трета анкетирана жена: „Пред развод сме. Кърменето не беше единствената причина, но е един от основните казуси, които ни раздели“. За още една от кърмещите няколко години е „трудно да си облека тениската наистина бързо, защото ако някое от децата ме улови с поглед гола, всички изведнъж се нахвърлят върху мен, за да сучат“.

Ще кажете, че в миналото да кърмиш години наред е било практика. Да, това може и да е така, но жените тогава не са хранили бебетата си по този начин, за да станат те уверени и с високо IQ, нали? Кърмили са, защото е имало глад и жажда, и чума, и холера. Правили са го от инстинкт за съхранение на детето. Днес в страни като Индия ситуацията все още е такава и майките кърмят бебетата си дълго, за да не са гладни, а не по-умни. Нищетата в такива райони не е повод да бъдат давани за пример в посока промотиране на безкрайното кърмене.

Накратко казано, кърменето на деца, които ходят на училище, помага единствено в изграждането на по-силна емоционална връзка между родителя и детето, за прекъсване на поредния плач, както и за успокоение на майките, че са добри и грижовни. Естествено, има много други начини да отгледате уверено дете и да се чувствате като супер мама, без да поддържате лактацията жива с години.

Не се съмнявайте, а бъдете сигурни, че можете да обичате, прегръщате и галите вашето съкровище, без то да е засмукало гърдата ви. И то ще ви обича обратно. Важно е да се убедите в това, за да се прекрати цикъла на обществен натиск и вина. Помнете, че щастието на майката е от първостепенно значение, че щастливата майка прави и бебето щастливо. Твърде големият натиск върху жената и възприемането й като източник на мляко са излишни, а поставянето на безкрайни срокове за кърмене, ще остави вас и много други жени с чувство за вина от невъзможността за достигане на една илюзорна цел.