Живяло едно малко момиченце, което се срамувало и притеснявало от всичко, което трябвало да направи.
То стояло с ръце, хванати зад гърба и дълго се клатело и въртяло в танца на свенливостта преди да предприеме нещо. На детската площадка минавали часове, докато се запознае с ново дете. Майката го поощрявала още с пристигането им да предприеме тази крачка, но то изчаквало почти да стане време за „Лека нощ, деца!” и да си тръгне последният потенциален приятел, за да разбере, че и днес запознанство няма да има.
Тази скромност и свян детето проявявало навсякъде.
Майката се успокоявала, че явлението е отскоро, момиченцето е малко и с много търпение и напътствия ще преодолее срамежливостта си. Процесът бил труден и изисквал здрави нерви, както и обет да не се повишава тон, да не се чува: „Направи го, по дяволите!”, „Вече си на четири – другите как могат!?”
Докато един слънчев предиобед променил детската настройка, отприщил комуникативността …и дал надежда на майката, че детето няма да остане задръстено.
Момиченцето, ще го наричаме Ангелина, макар че по-късно би му подхождало Дяволина, искало дъвка – само една лентичка, но ужасно го било срам да извърши такова осъдително действие, като да вземе стотинките и да си плати. То влизало, излизало, колебало се, вайкало се, оплаквало се, че го е срам – сякаш е с 12 години по-голямо и го карат да броди голо по булевард „Цар Освободител”. Майката седнала на една пейка, и колкото да не било възпитателно – запалила цигара, за да може да издържи очаквания диалог.
Последвали убеждавания колко е безопасно, прилично и общоприето човек да си плати покупката и да си я вземе.
Нещата почти вървели към успех, но всеки път на финала Ани се изстрелвала от магазина с думите „Ох, срам ме е…”. Майката проявила изумително търпение и след има-няма два часа крупната покупка на деня била осъществена. Ани държала с малките си пръстчета светещата лентичка, била щастлива…Изтерзаната й майка – също.
….Минали години – 14. Ангелина можела да си купува без стеснение алкохол, цигари и презервативи. Тя знаела, че в това няма нищо притеснително.
Поуката от приказката е, че понякога родителите неоснователно се притесняват за дреболии, без да знаят, че по-късно ще се притесняват за по-сериозни неща. Детската срамежливост е временна, тя отшумява, израства се, както се казва…
