Грозни ли са детските филмчета днес?

| от Росица Миленова |

Като фенове на анимационното кино и детските филми, ние, от MamaMia, дълбоко се интересуваме от това какво се случва във филмовата индустрия за деца. Публикуваме мнение на наша читателка, без да се ангажираме с вземане на страна по въпроса. И ви приканваме, ако мнението ви се различава от нейното, да го напишете и да ни го изпратите на office@mamamia.bg

Аз съм един стар човек. След няколко месеца евентуално ще навърша 30 години. Израснах с красавицата Бел, Кумба от „Плодчетата” и властната Мариан Първата. Играех с гумените мечета, стоте и един далматинци и Симба и Нала. Страхувах се от дракона на Малефисънт, Джафар и дебелата Урсула.

Ранното ми детство беше изрисувано на стената на хола с прожектор, който изобразяваше вълнуващите картинки на „Баба Меца и гърнето с мед”, а осъзнатата му част вилнееше във въображението ми с приключенията на Мулан и несгодите на Пепеляшка. Което ще рече, че в общи линии съм дете на „Дисни“ и съм пораснала сред красивите лица на неговите герои – весели, тъжни, страшни, щастливи, уплашени. От тях научих що е то добро и зло, красиво и грозно и всякакви други морални и естетически категории.

Които някак не виждам или виждам изкривено в съвременното детско кино. Може би ме е покосила слепотата на възрастния човек и гледам днешната анимация през ретината на цинизма.

А може би детските филми наистина са се променили.

С риск да бъда вербално линчувана, ще назова някои очевидни за моя естетически вкус, възпитан от ранните анимации на „Дисни“ и Хосе Ортега-и-Гасет вкус: миньоните са грозни и дебилни жълти създания с подчертано стадно чувство и IQ около 16. Шрек е уродливо, зелено чудовище. Маша от „Маша и мечока” е противно женско създание, което изпъква с поведенчески характеристики на модерна българска мацка от Big brother 100% natural. Дори няма да коментирам Sponge Bob, който има грамадни торбички под очите и осеяно с дупки, наподобяващи брадавици, лице. Вероятно обективната грозота на голяма част от детските герои е замислена като начин да се покаже на децата, че външният вид не е показателен за характера на човека. И все пак…

Имам пълно разбиране относно причината beauty&health индустрията да налага стереотипи. Знам защо се случва социалното имплементиране на идеята, че перфектната жена е 40 кг., перфектният мъж има ръце като дънера на Байкушевата мура, перфектното лице е гладко като муранско стъкло. И ако един възрастен човек няма опита и интелекта да си даде сметка, че може да бъде 80 кг., да има бенка на брадата и тесни рамена и това да е ОК – то може би трябва да се върне в детството и да остане там. Но защо се прилага натиск с обратен знак на децата?

Нека вземем за пример култовия „Аз, проклетникът”. Някои неща винаги ще бъдат абсолютни: бащинската ревност е затрогваща, пръднята е смешна, първата любов е неловка.

Поклон на екипа на филма за забавния начин, по който са представени автентични човешки неща. Но защо всички герои трябва да имат грозни лица и уродливи тела? Защо образът на перфектния възрастен са младите Брад Пит и Анджелина Джоли преди да се разведат, че и преди да се запознаят, а образът на перфектното дете е несъразмерната, макар и крайно симпатична Агнес? Дали индустрията на анимационното кино е по-мъдра и толерантна към различията или големите илюстратори и 3D аниматори имат налудни идеи относно външния вид на героите?

Тук опираме и до неизбежния въпрос за това до каква степен анимацията е равна на детско филмче, който не стои от днес. Все още нося психологическите травми от филмите Watership down (мир на праха на Ричард Адамс, авторът на книгата, който почина снощи) и Plague dogs, в чиито рисувани картинки децата могат по твърде директен начин да се осведомят що е то страх, смърт, преследване, насилие, расова дискриминация т.н.

В крайна сметка, в порно торентите изобилства от анимационно порно, което е не просто 12+, а 38+.

Може би фактът, че предпочитам да виждам по сергиите на морските ни курорти Лейди и Скитника, а не очилатите, кръвозъби миньони, е просто знак, че съм безвъзвратно остаряла със закостенели, ригидни виждания. Но кажете, не виждате ли в потисничеството, което прасетата от Angry birds наложиха на Бамби и слончето Дъмбо символ на превеса на агресивните, бойни и тъповати свине над наивните, хубави и невинни животни? Същият превес, който силиконовите устни, дръзките жени и нахаканите мъже взеха над семплата визия, трогателната свенливост и кроткия маниер на общуване?

 
 


Повече информация Виж всички