Преди време онлайн се въртеше някаква шега, според която мечтата на всяка жена не била да срещне перфектния мъж, а да намери перфектния начин да яде каквото поиска, без да дебелее. Не е далеч от истината, но дефинирането на универсалната женска мечта е обречена кауза.
За сметка на това, мечтата на всяка домакиня, е по-лесна за отсяване. Откакто на бял свят се появиха миялните машини и миенето на чинии отпадна от класацията на „най-досадните, ужасяващи домакински задължения“, която допреди това оглавяваше, домакините (и от двата пола) започнаха да се надяват на следващото чудо – машина, която чисти пода сама.
Доскоро идеята за съществуването на такова нещо ни се струваше не по-вероятна, отколкото на Жул Верн му се е струвала идеята за кацане на Луната. Една от основните задачи на технологиите обаче е да опровергава хората в това, което смятат за невъзможно, и да изпълнява техните малки или големи мечти.
Сдобих се с iRobot преди година. Върнах се от чужбина малко след Коледа и родителите ми бяха оставили „румбата“ под елхата. Не особено голяма, кръгла джаджа с няколко копчета. Реакциите минаха през „Чисти сама? В смисъл?“, „Е глупости, дай да пробваме“, до „Не е истина…“.
След първия й тест установих няколко неща:
а) Малката, кръгла джаджа е жива;
б) Малката, кръгла джаджа се храни с боклук от пода и това, изглежда, й харесва;
в) Малката, кръгла джаджа е по-умна от половината ми колеги;
г) Голямата, тежка прахосмукачка, заради която получих херния, отива в гаража;
д) Вече ще мога да чета разказите на О’Хенри и да пия божоле, докато къщата се чисти сама.
„Румбата“ (както бе логично кръстена, заради модела iRobot Roomba 866) е лесна за подценяване, тъй като външният й вид навява асоциации за малко, сладко роботче, чиито функции на пръв поглед не са ясни. Нужно е известно време съжителство с нея, за да бъдат оценени всичките й заложби и сериозни технически и технологични характеристики.
Когато са се занимавали с дизайна, „татковците“ й са обърнали внимание на всички елементи. Механиката – прахосмукачка, филтър, изработка, създава впечатление за много дълго и внимателно тестван продукт. Въпреки малките си размери, отделението за боклука се пълни относително бавно, а сензорите отчитат много прецизно кога точно е пълно, без фалшиви сработвания – всеки път при почистване боклукът вътре е с много висока плътност. Т.е. – системата функционира така, че малкото място е максимално оползотворено.
Елементите, изискващи редовно почистване, са така конструирани и обозначени, че дори детето ви (ако е над 6-годишно) може да я почисти.
Но най-сериозният елемент, който прави впечатление, е поведението – т.е. програмното подсигуряване на румбата. Граничещи с изкуствен интелект, функциите й като чистене, предпазване от падане по стълби, заобикаляне на предмети и начина на движение в помещението, се управляват динамично и с елементи на самообучение. Всичко това може да се забалежи от второто или третото „излизане от гаража“. Способността й да излиза от купчина заплетени кабели буди възхищение, а дори когато се оплете в пердето, често се измъква сама.
И все пак, онова, което ме накара да се привържа към румбата сериозно, беше отношението й към дългокосместия, бял котарак, който обитава дома ни. Хората, които гледат домашни любимци с дълга козина знаят за какво става въпрос: кафе с косми, баница с косми, вълма косми, летящи над пода, купчини косми, залепнали по килимите пр. Откакто румбата регулярно се включва в почистването на дома, все по-често ми се случва да изпия един чай без котешки косъм да ми залепне на устата.
Човешката алчност обаче е безконечна. Затова 6 месеца след пристигането на румбата в нашето домакинство, закопнях за машина, която не само да събира праха и боклуците от пода, но и да го мие. Новата битова мечта доби реални форми и отскоро до румбата стои „бравата“. Или иначе казано – подочистачка робот iBraava 390 Turbo.
Повече за нея – четете в следващия материал.
