Платено майчинство. Но от самите майки.

| от Хрис Караиванова |

Платено, но от самите майки

Когато в България стане въпрос за стотиците показатели, по които сме назад от Европа и от света, оптимистично настроените родолюбци се опитват да покажат, че тук поне вирее социална политика към майките, каквато направо няма другаде.

Това, разбира се, е абсолютен факт и сравнение с други развити държави е почти невъзможно да се направи, защото сме наистина облагодетелствани. Първата година от майчинството се изплаща като манна небесна и може да се случи дори така, че да взимате повече пари, докато стоите вкъщи с детето си. Знаете, втората година не е толкова розова откъм заплащане, но пък детето е по-голямо, можете да припечелвате почасово, а работното ви място се пази не само през тази година, но и през следващата, защото сте майка на дете под 3 години.

Всичко това звучи страхотно в държава, която не се грижи както трябва за жителите си.

Ето защо, тук е моментът да си зададете въпроса кой реално плаща за този обяд. След като здравната система и осигуряване карат косите ни да настръхват, хората в пенсионна възраст не могат да свържат двата края, а в държавния резерв има около 2 стотинки, как така правителството успява да задели крупна сума за майчинството на всяка жена? Социална политика, ще кажете. Насърчават ни да се възпроизвеждаме повече, за да не ни завладее ромското население. Освен това, данъкоплатците и частните работодатели поемат от тежестта на майчинските, а и на болничните листове. Да, на повърхността всичко това е така.

Само че, не сте ли се замисляли, че както вие се радвате на привилегията да получавате пари в продължение на години, над същото разсъждават политиците и работодателите?

В държавната администрация и в частния бизнес се заети хиляди жени. Смятате ли, че е рентабилно за един работодател да наеме жена в детеродна възраст, която тепърва ще отсъства солидно количество време, а освен това трябва да й се търси заместник? Не звучи логично. Ето защо в общия случай вашият шеф преценява, че щом ще му докарате на главата тези перипетии, тогава той ще ви плаща по-малко, отколкото на мъжете, които цял живот на спират да бачкат. И това за работодателите е постигане на баланс, а не някаква върховна нечестност. Директно или индиректно, жените ще платят.

В последната теза вярват много икономисти, включително Лари Съмърс, бивш директор на Националния икономически съвет на президента Обама. Още през 1989 г. Съмърс пише, че „Очакваната цена на делегираните ползи е по-голяма за жените, отколкото за мъжете”. Тезата на икономиста продължава с това, че на жените се плаща по-малко или пък не ги наемат на работа, именно заради делегираните ползи. По думите му, ако заплатите могат свободно да се регулират, то разликите в очакваните разходи за изплащане на ползи ще бъдат компенсирани от разликите в заплатите. Ако това не стане, последиците ще са в сферата на ефикасността, тъй като работодателите търсят служители, за които ще изплащат по-малко ползи.

Днес прогнозите на Съмърс се потвърждават. Икономистът Джонатан Грубер прави проучване, което твърдо набляга на това, че заплатите на жените са по-ниски, за да отразят стойността на получаваните от тях обезщетения в държавите, които са въвели тази политика. Грубер изчислява, че разликата в заплащането в случаите с и без ползване на обезщетения може да бъде „в порядъка на 100%“.

Най-новите проучвания също сочат в подкрепа на твърдението, че жените всъщност си плащат за отпуската по майчинство и работните протекции.

Според икономиста Джена Стърнс нивото на заплащане и работните позиции водят до все по-малко жени, заемащи мениджърски длъжности във Великобритания. Нейните изследвания дават доказателства, че достъпът на жените до позиции, на които се ползват с повече привилегии от мъжете, всъщност обостря неравнопоставеността между половете сред високообразованите служители.

В САЩ, например, социалната политика спрямо майките, е откровено ненавиждана, но все пак тя крие някои неподозирани преимущества.

През 2015 г. проучване съпоставя Съединените щати с други държави, за да открие, че американските жени имат по-големи шансове за работа на пълно работно време, както и за заемане на мениджърска позиция. Тази разлика идва от липсата на майчински обезщетения и привилегии в САЩ. Като не осигурява конкретни ползи за младите майки, американската държава всъщност се опитва да избяга от проблеми, свързани със злоупотреба с протекции, съдебни дела в изобилие и за капак – ниски заплати.

Е, в САЩ имат едни проблеми, у нас имаме други.

Всеки тук иска да напълни един миниван с покупки и за това да плати 28 долара, но пък не харесваме политиката на американците спрямо майките. Определено ни е добре да получаваме майчински обезщетения в продължение на няколко години. Не че целя да обезценя една от малкото справедливости в България, но пък хич не ми се иска държавата да се бие в гърдите, че се грижи за прираста на населението и благото на горките майки, а всъщност изобщо да не е така. Струва ли си година-две да получаваме доходи, без реално да сме зад бюрото, а за сметка на това цял живот заплатите ни да са по-ниски? Ако ще си говорим за служебно равноправие, то американците, а и много други държави, са се усетили, че ключът към него е в уеднаквяването на доходите, а не в делегираните ползи.

Както заключава Лари Съмърс: „Няма смисъл ползите да станат „безплатни“, само защото правителството задължава работодателите да ги дават на работниците“. Обезщетенията, които идват от НОИ не са безплатни, скъпи дами. Факт е, че вие плащате за тях.

 
 


Повече информация Виж всички