Догодина ще съм по-добра майка

| от Жоржета Попова |

Всяка година в седмицата между Коледа и Нова година жените, повече от мъжете, се потапяме в едни мъчителни мисловни упражнения, наречени равносметки, и започваме да правим, наум или писмено, списъци с неща, които да променим.

А майките, дори повече от жените, се фокусираме върху тези списъци, готови да се самобичуваме в момента, в който не изпълним някое от изискванията, които сме си задали.

Като майка на един „petit Nicolas“ и една още по-„petite“ София, на втория ден от коледните празници намерих малко време, в което децата бяха с баща си и седнах да помисля по въпроса с регулярните новогодишни решения.

Обичайните цели, които си поставяме за постигане през идната година, се позиционират на няколко нива:

  1. Красота („да си стегна корема“, „да отслабна с 3/5/15/35 кг“, „да напълнея с 3/5/8кг“, „да си сложа филър на бръчките между очите“, „да си избеля зъбите“ т.н.)
  2. Интелект и културата (Тук влизат „Ще ходя по-често на театър“, „Ще прочета миналогодишния списък с книги“, „Ще си купуваме списание Biograph, а не Glamour“, „Ще гледам независимо кино“ пр.)
  3. Домакинство („Ще чистя с прахосмукачката на два дни“, „Ще мия прозорците няколко пъти в годината“, „Ще бърша прах всеки ден“, „Няма да позволявам кошът за пране да се препълва“, „Няма да се спъвам в детски играчки на всяка крачка, защото всяка играчка ще е на мястото си“ т.н.)
  4. Отношенията ни с хората („Ще се виждам с родителите ми поне веднъж седмично“, „Ще отделям повече време на близките си и по-малко – на работата“, „Няма да се ядосвам на роднини ми за глупости“, „Ще бъда добра партньорка“ и…най-съкрушителното обещание от всички…“Ще бъда по-добра майка“)

Ще бъда по-добра майка. От догодина.

Стигнах до това новогодишно решение, след като вече бях изброила по-горните, оставих го за накрая, като най-важно и дори направих писмено списък с конкретните действия, които ще предприема, за да стана по-добра майка. Ето го и него. Публикувам го в нередактиран вариант, за да може и вие, мили майки с гузна съвест и високи очаквания, да разберете как стигнах до писането на този текст:

  1. Ще отделям повече време на децата и по-малко на всички останали
  2. Ще водя Никола на куклен театър и най-после ще го заведа в „Музейко“ (Никола е синът ми, второкласник)
  3. Ще помагам на Никола с домашните и ще му обяснявам внимателно, без да се ядосвам, когато не разбира нещо
  4. Няма да му се карам за оценки
  5. Няма да се ядосвам, когато разпилява роботи, лего, учебници, коли, книжки и всякакви други предмети из цялата къща
  6. Ще намирам време само за нас двамата, в което да го уча на нещата, на които не го учат в училище
  7. Когато е болен, няма да позволявам първата ми мисъл да е, че ще пропусне урока по английски и това ще е фатално за развитието му
  8. Няма да спирам да кърмя София (дъщеря ми, която е на 7 месеца), защото трябва да кърмя минимум година, за да изгради тя стабилен имунитет
  9. Няма да се оплаквам, че не мога да спя, когато дъщеря ми плаче по цяла нощ, защото в крайна сметка тя също не спи
  10. Няма да се опитвам да изклинча няколко свободни часа в седмицата, за да се виждам с приятелки и да си говорим глупости, а ще прекарвам повече време с дъщеря си, защото тя се променя с минути и всеки миг с нея е безценен
  11. Няма да се притеснявам дали Никола няма да я изпусне без да иска и ще му давам да се грижи за нея
  12. Вместо да чета глупави женски списания, ще й чета повече детски приказки, докато я приспивам
  13. Няма да завиждам на мъжа ми за това, че всеки ден отива на работа. Аз съм майка и това е благословия.
  14. Ще възобновя социалния си живот, за да може Никола да има повече контакти с връстници, а няма да бъда егоистична, седейки у дома, защото ми е по-лесно да съм вкъщи с бебето
  15. Ще бъда по-добра майка. По-спокойна, по-разбираща, по-изслушваща, по-търпелива, по-обичаща, по-възпитаваща, по-толерантна.

Петнайсет точки. Петнайсет точки от списък, към който искам да се придържам през 2017. Стоях пред тефтера, гледах го, синът ми играеше на Playstation в стаята си, бебето най-после спеше, а мъжът ми още беше на работа. Гледах списъка и исках да взема един пистолет и да се гръмна в главата.

В този момент ми просветна нещо, което, откакто забременях с Никола, не съм и подозирала. Не е нужно да бъда по-добра майка! Не е нужно да се погребвам в десетки изисквания, които сама съм си поставила и да изнемогвам под тежестта им. Не е нужно да бутам камъка на очакванията, които обществото има към мен като към майка, досущ като Сизиф, който вечно търкаля онази канара, и да се чувствам непрестанно непълноценна и не достатъчно добра. Не достатъчно посветена. Не достатъчно обгрижваща. Не достатъчно всичко.

Аз съм достатъчна. И децата ми нямат нужда да бъда нещо повече. Никола не иска да има майка в дрехите на Супермен, която е непрекъснато напрегната, умислена и затормозена. Той иска да съм спокойна, да се усмихвам, да се шегувам и да общувам с него. Естествено, както ми е дадено, когато отрязаха пъпната връв, която ни свързваше. А не целенасочено, заради някакви списъци. София, когато порасне, никога няма да ме обвини, че съм спряла да я кърмя на 10 месеца, вместо на година и 10 месеца, и никога няма да ми каже: „Мамо, сега настинах и ме боли гърлото и ти си виновна, защото не си ми подсигурила мега имунитет с кърмене до късна възраст“.

Децата ми не желаят перфектна майка. И нито едно от тях няма да остане със спомените за това как съм го карала да не пропуска урока си по английски, когато е било леко болно, или съм чела женски списания, докато съм го приспивала. Те ще помнят присъствието ми, смеха ми, общите ни преживявания, усещането за майка, която се чувства щастлива да бъде с тях. А не такава, която е в непрестанна тревожност, че не се справя достатъчно добре.

Затова, съвсем мелодраматично, както подобава на една жена, била тя майка или не, скъсах на две листа с новогодишните решения и ако вкъщи имахме камина, щях да го захвърля там. Свалих вината като стар парцал, който вече ми е тесен и неудобен, и реших, че ако не ми се ходи на гости, защото ми е по-лесно да приспивам бебето у нас, няма да ходя на гости и нямам нужда да се обяснявам и оправдавам за това. Реших, че ако преценя, че синът ми е разхвърлял стаята си, ще му кажа да я оправи, без да се чувствам виновна, че съм вманиячена в реда и чистотата и тормозя детето. Че ако Никола не ходи редовно на куклен театър, няма да стане лош човек. Че ако кърмата ми спре утре, просто ще захраня София и няма да си гриза ноктите от мъка, че не съм я кърмила достатъчно. Че ако ми се чете глупаво женско списание, ще чета глупаво женско списание, без да се самобичувам, че вместо това, не чета детски приказки на глас. Че когато съм преуморена и недоспала, ще се оплача, без да се заклеймявам като мрънкало. Че няма да пропускам срещите с приятелките ми, за да прекарвам цялото си време с децата от някаква невротична необходимост да ги наблюдавам 24 часа в денонощието, за да не пропусна и миг с тях.

Че няма да бъда по-добра майка. А нормална майка – такава, която греши, която се ядосва, която понякога крещи, понякога се цупи, която понякога бяга от децата, за да прекара малко време сама, която работи, докато кърми, която е малко егоистична, малко повече изискваща.

И децата ми пак ще отраснат умни, свестни и добри хора. А покрай тях, току виж и аз съм се опазила като умен, свестен и добър човек.

 
 


Повече информация Виж всички